Днес един от големите треньори у нас Ферарио Спасов навършва 60 години. Както се казва, видял е и 2, и 200 в играта в България. Върхът в кариерата му е шампионската титла с Литекс през 1999-а, когато е едва на 37 години. После, макар и за кратко, води и ЦСКА. Треньорският му път преминава още през Олимпик Тетевен, Спартак Варна, Дунав Русе, Ботев Пд, Монтана, Берое, Етър, Левски Лом и сега в Севлиево. Богата визитка, която се крие зад вече побелелите му коси. През пролетта на миналата година получава сърдечен проблем, който без малко да го откаже от една от големите му любови в живота - футбола.

За всичко това Феро, който е върл почитател на всички стилове в рок музиката и запален рибар, се отговори на въпросите на "Тема Спорт".

Г-н Спасов, честит юбилей! Как се чувствате на 60?

- Благодаря ви за уважението. Може и да станах на 60, но по душа съм още 20-годишен (смее се). Възрастта е едно, но как се чувстваш е съвсем друго. Просто цифри. По душа се усещам като любимата ми рок музика (смее се).

Как са нещата със здравето, не е тайна, че имахте проблеми със сърцето, заради които напуснахте Левски Лом, след като вкарахте тима във Втора лига през май миналата година?

- Горе-долу позакрепихме нещата. В момента няма нищо притеснително. Човек минава пред едни такива периоди на изпитания, които просто трябва да ги преодолее.

Значи сте боец човек?

- Да, дисциплиниран съм. Спазвам всичко, което докторите казват. Засега всичко продължава да върви, както трябва.

Футболът обаче и той продължава да върви ръка за ръка с вас - сега сте начело на Севлиево...

- Няма как, от него не мога да избягам (смее се). Все пак тези сърдечни нарушения се получиха и от футбола, така че сега си го нося и в сърцето (смее се). Досега беше в душата, но сега вече е и в сърцето. Това е белег на дългогодишното ми пребиваване в българския футбол.

Печелите шампионската си титла с Литекс едва на 37 години (б.р. - 1999-а), белег за какво е това?

- Ааа, аз на много по-ранна възраст станах треньор. На 31-32 години бяха играещ помощник в Ловеч с Ради Здравков. Той пък беше играещ старши треньор тогава. Бяхме единственият отбор с играещи наставници по онова време. Сравнително млад започнах кариерата си.

В кръга на шегата, може би от българския футбол и сравнително рано побеляха косите ви?

- (смее се). Ааа, няма от какво да побелеят ли? Нашият футбол е изпитание, не удоволствие, не е работа. Да, имал съм не малко моменти, в които съм бил удоволетворен, но това всичко е било докато завърши нещо, което е хубаво. После започва ходенето по мъките...

Ферарио Спасов бързо си намери нов отбор

Ферарио Спасов бързо си намери нов отбор

Пое ФК Севлиево

Сега сте начело на Севлиево в Северозападната Трета лига. Може ли да кажем, че тези по-малките отбори са ви носили и носят по-голямо удоволствие от работата?

- Ако трябва да съм сериозен, във всички отбори, в които съм работил, съм запазил много добри впечатления и отношения - от първия до последния. Всичко негативно съм си го поел и съм изтърпял наказанието за това, че винаги съм бил добронамерен и съм работил много добре с хората, с които съм бил. При мен удоволствието от работата винаги е било водещото. Бил съм начело и на най-големите отбори у нас, водил съм и по-скромни състави във В група. Но наистина, когато си в клуб с по-малки възможности и виждаш израстването и присъствието му на футболната сцена, изпитваш по-други чувства и емоции. Така и е с футболистите, които си намерил в тези тимове и си им дал път след това. Но в крайна сметка много трудно се работи в нашия футбол и това е факт!

В родния футбол сякаш липсва търпението, отношението, няма го...

- Нищо няма, ама нищо. Всичко е докато подпишеш договора, докато в сила са все още обещанията, желанията, амбиции и след това идва серия от действия, които ти подсказват, че нещата не могат и няма да вървят по този път. Обикновено потърпевш е винаги треньорът за това дали ръководителите водят грешна политика, дали селекцията е правилна и ти си имал роля в нея... И още, и още куп неща. Просто обираш всички негативи и в един момент си тръгваш. Това накратко е нищото в българския футбол, което за съжаление продължава.

Обезценява ли се професията старши треньор?

- Те го казват всички колеги, не съм само аз. Не съм човека, който е открил топлата водя в това отношение. Казвали са го и Стойчо Младенов и Мъри Стоилов, и Херо, които са от старата генерация. Те са запознати с нещата и са го споделяли не един и два пъти. В България да си треньор е огромно изпитание. Не казвам отговорност, а изпитание. Защото съм сигурен, че ние, родните специалисти, притежаваме качествата да ръководим всеки един отбор в България, че дори и да работим с успех навън, но конюнктурата, обстановката са такива, че те сблъскват бързо със знак "Стоп" и ти се казва: ти си до тук.

Виждате ли все пак малък живец със завръщането на Мъри и Стойчо начело на Левски и ЦСКА?

- Вижда се и е безспорно, но ще е трудно. Аз съм абсолютно сигурен, че те са доста чистолюбиви хора със самочувствие и съм убеден, че си дават сметка и виждат в каква обстановка трябва да се работи, да се справят. Но това е положението - някой трябва да вади кестените от огъня. Хубаво е, че те двамата пак са в нашия футбол, но съзнават, че тежестта на треньорите в България е доста принизена. Доста ветровито място е.

Какви са амбициите ви в Севлиево?

- До края на сезона съм тук. Трудно е, като навсякъде, но имаме амбиция да стигнем до завръщане в професионалния футбол. Но това до голяма степен зависи и от обществеността и най-вече от финансите, няма какво да си кривим душата. Ако имаш финанси, знаете, че не е проблем дори и в по-екзотични населени места да има качествен елитен футбол.

Проектите на Литекс и Лудогорец са доказателство за думите ви...

- Точно така. Всичко в днешно време се свежда до финансите. Тези два проекта са показателни. Инвестираш много и както е в случая с Лудогорец се превръщаш в хегемон в българското първенство.

След всичко казано до тук, кое все още ви дава тласък и мотивация да се занимавате с футбол от малките до големите отбори?

- Аз мога да кажа, че съм един щастлив човек. Имам прекрасни дъщери, зетьове, внуци и внучки. Единият внук даже върви много добре във футбола. Тренира в Севлиево, където имаме страхотна база за българските стандарти. Радват ме неща, на които не съм имал време през тези години да им обърна внимание. И това ме държи в кондиция. За мен няма малки и големи отбори, ако обичаш футбола. Човек не трябва да е чак толкова избирателен. Това помага и за развитието на играта в определени региони и популяризирането и, защото все пак това за мен, независимо от трудностите, е едно морално удоволетворение. Моите неща съм ги решил - няма от какво да се притеснявам, няма някой, когото да не мога да го гледам в очите след толкова време във футбола у нас. Това си пожелавам и занапред и най-вече здраве, защото когато човек премине един такъв период, си задава много въпроси и отговорите са доста по-чисти, отколкото е било преди няколко години. Затова и не съжалявам за нищо в живота и кариерата си. Работил съм и с най-добрите и влиятелни собственици в България, работил съм и с по-скромни. Всеки може да потвърди, че от моя страна всичко е било окей. Да, понякога не са се случвали нещата, но в живота и футбола го има това - къща без дим няма. Който ме познава знае, че с мен се работи и лесно и трудно, но винаги след всеки отбор съм оставял с добри впечатления и спомени. Като разбира се не затварям страницата. В никакъв случай не съм престарял. Просто трябва да се стабилизирам още малко здравословно и евентуално ако има други предизвикателства да ги приема.

И накрая, коя песен или група описва най-точно живота ви?

- Труден въпрос, всички са ми любими. Но може би "Шоуто трябва да продължи" на "Куин".