20 години след незабравимия за нас 17 ноември 1993 година случилото се тогава на "Парк де Пренс" продължава да трещи като футболен кошмар във френското футболно пространство. И ако ние тази година честваме поредния кръгъл юбилей,то от френска страна списание "Л'Eкип" търси "палачите" на мечтата на поколоението на Жинола, Кантона, Папен.

В отбора на Франция по онова време са и сегашния национален селекционер на "петлите" Дидие Дешан и този на катарския мултимилионен ПСЖ Лоран Блан. Междувпрочем Блан е последния футболист който не успява да предотврати фамозния удар под гредата на Емил Костадинов във вратата на Бернар Лама за 2:1 за България. В 89-а минута и 43-та секунда Давид Жинола се опитва с дълго центриране да намери на другия край на игрището Кантона, вместо да разиграе топката до края на мача с дребничкия Венсан Герен. 16 секунди по-късно Коща разбива френските мечти и хвърля България в невероятен фурор.

В Париж и до днешен тогавашния треньор Жерар Улие продължава да се съди с "виновния" според него Давид Жинола и го обвинява във футболно престъпление.

Ето част от  спомените на Свети Емил Костадинов за този невероятен мач.

Емо, какви са спомените ти за най-решителния момент в мача на "Парк де Пренс"?
- Излях си цялата злоба при гола! Изстрелях топката с ждроб без да гледам към вратата и без да му мисля много. Първо на пътя се опита да ми се изпречи Ален Рош, след това за някакви секунди бутонките на Лоран Блан минаха на милиметри под топката.

Не смяташ ли, че това което направи тогава може да се случи един път на хиляда?
- (смее се) Бих казал дори един път на милион!

След гола как се чувстваше?
- За секунди не знаех къде съм. И до ден днешен имам моменти, които ми се губят. Чак в събелкалнята, когато започнаха да ни поздравяват радостни българи вече осъзнавах какво е станало.

След мача къде прекарахте нощта?
- Тогава един българин, който живееше в Париж, ни заведе в една реномирана дискотека "Бен Душ". На дансинга бяха Принс и Ванеса Паради.

Разкажи пак как за малко двамата с Любо Пенев е нямало да играете в този мач?
- Аз бях играч на Порто, а Любо на Валенсия. Тогава имаше визи. Не знам по-какви съображения, но от френските консулства в Португалия и Испания не ни дадоха визи. След лагера в Германия, който проведохме преди мача с Франция, тогавашния международник в БФС Христо Йосифов ни прекара с кола от Германия във Франция. Ицо знаеше идеално френски език. Заведе ни на вътрешно летище между Мюлуз и Базел. Там, необезпокоявани взехме самолет до Париж. Когато пристигнахме в Париж, показахме работните си карти от Испания и Португалия и ни пуснаха във френската столица.

Пазиш ли го на запис този мач?
- Да, имам го на запис на видеокасета. Но не ми се налага често да си пускам двата гола които вкарах, защото този за 2:1 за нас го въртят много често по наши и международни телевизии.