Едва ли сме единствените в това отношение, но когато дойде време за трансферен прозорец - без значение зимен или летен - изпадаме в тотално излишно и необяснимо за нашата действителност състояние на еуфория.

Клубовете ни се надпреварват да промотират знайни, но предимно незнайни чуждестранни футболисти, които "идват", "на път са" или "вече преговарят усилено" за преминаване в първенството ни.

Снимка 435161

Източник: Официален сайт на Хакен

Резерви в отбори от второто и третото ниво на западни държави биват представяни пред аудиторията почти като следващия Меси, младия Субисарета и бъдещия Роналдо.

И се започва с трескавото очакване. Тръпнем с нетърпение да видим как доведен почти като можещ състезател позира "с мечтаната фланелка", без значение от цвета ѝ.

Колко щял да взима ни вълнува много.

Компилациите с три неточни паса и две греди на празна врата също.

И когато още на първата си тренировка легионерът, който "акостирал" в крайбрежието на София, се контузи, тъй като от 2 години не е играл футбол на високо ниво, започва притеснението. Как сега любимият отбор ще се справя без него. Нищо, че по всяка вероятност той по-скоро само ще занижи класата и представянето на тима, а освен всичко останало ще отрови и атмосферата в съблекалнята.

Защото са му обещани поне два пъти повече пари, в сравнение с българските му съотборници. И 10 пъти над плащаното на онези, които наистина трябва да бъдат водещата, движещата сила в отборите ни. Следващите големи наши, български таланти.

Снимка 374395

Източник: GettyImages

Умряла тема, нали... Все си говорим едно и също.

Ама те пък юношите колко да са добри? Пускат ги в няколко мача, но "не впечатляват", нали това беше фразата?

Физически не били готови за големите мачове, психологически си поставяли граница и какво ли още не...

А кой е виновен за това, когато наистина се случва? Дали пък няма част от тези препятствия да бъдат преодолявани по-лесно от талантите ни, ако към тях е насочено по-голяма част от вниманието на иначе много заинтересованото ръководство?

Вместо да се тюхкаме, че новодошлият от 12-ия в Осма лига на Франция или Германия е получил крампа, защото се е затичал малко по-бързо за пас по фланга.

Снимка 480791

Източник: Гонг

Разбира се, съвсем не в рамките на шегата, има и успешни сделки за чужденци у нас. Примерите не са малко. Особено в последните 10 години.

Димитър Димитров е сред специалистите с най-сериозен нюх към откриването на наистина качествени попълнения зад граница. Стойчо Стоилов доведе у нас не един и двама класни състезатели на различни постове, които бяха продадени на голяма печалба, а и останаха с нещо значително в историята на шампионата ни.

Но в процентно отношение вероятно не повече от 10% от чужденците, които са привличани, са по-добри от нашите, българските футболисти. И в това се състои разликата между нас и наистина големите клубове в Европа. В Испания или Англия рядко грандовете се съставляват в голямата си част от собствени, местни кадри. Това е факт. Но чужденците, които играят там, в над половината от случаите, са очевидно по-качествени от наличните собствени играчи.

Снимка 433714

Източник: Twitter

И което е по-важното - в същото време се работи с всичка сила за конкурентното развитие на школата, за да може тя да продуцира следващите големи таланти. След което те се включват постепенно в първия състав и играят редом с доказаните имена. А на следващ етап от развитието си биват разглеждани като част от цялото и спира да им се натяква непрекъснато, че им е бил даден шанс.

Снимка 462352

Източник: fc barcelona - фейсбук

Един от начините да възстановим пулса на изпадналия ни от много години насам в отчайващо състояние футбол, е да започнем да следваме и добрия пример, който виждаме от по-успешно развитите страни.

Да направим и трудните, а не само популистките стъпки поне към имитацията на това, което в наши дни се приема за най-популярната игра в света.

И от спасители на очевидно приключили за футбола, посредствени чужденци, си върнем самочувствието на "футболна страна", която умее да произвежда собствени таланти - следващия Стоичков, следващия Балъков, следващия Трифон Иванов.

В Хърватия: Чакахме "Новия Трифон Иванов", а Кристиан Димитров ни разочарова

В Хърватия: Чакахме "Новия Трифон Иванов", а Кристиан Димитров ни разочарова

Местните медии с интерес към българина