- Г-н Дерменджиев, да започнем с това откъде идва прякора ви?
- Като дете на мода беше хитът на Леа Иванова "Чико от Порто Рико". Докато си играех с другите деца, си тананиках тази мелодична песен, и така ми тръгна прякорът.
- В българския футбол останахте известен като страхотно дясно крило, а сте започнали като вратар?
- Така беше. Бях влюбен в играта на Георги Найденов от ЦСКА. Също така много ми харесваха Йордан Йосифов и нашият пловдивчанин Георги Кекеманов. От чуждите вратари детските ми спомени са свързани с Рикардо Замора. После много харесвах Лев Яшин и Гюла Грошич. Срещу неговата Унгария съм играл на световното в Чили. Резултатът 1:6 не е много за запомняне, но...
- Кой мач си харесвате най-много?
- Колкото и да звучи странно, става въпрос за една от най-болезнените загуби на България. На световното в Мексико през 1970, когато Перу ни обърна от 2:0 за нас до 3:2 за тях. Вкарах първия гол. Това стана точно на рождения ми ден. Преди мача получих скромен подарък от момчетата, аз почерпих с бонбони. Но след това всеки се беше свил в един ъгъл. Разбрахме и за смъртта на Жоро Найденов и ни стана още по-тежко. Гунди малко ме поуспокои, като дойде при мен и ми каза: "Чико, жалко, че ни биха, защото игра много силно."
- Споменахте Гунди, какви са ви спомените от времето, когато бяхте в Ботев?
- Щяхме да продължим още да бъдем заедно, ако не се беше намесило правителството от София да си го върне в Левски. Георги искаше да остане. Харесваше му страхотния колектив. Бяхме суперотбор. Помислете само. Георги Аспарухов - Гунди, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Попов-Тумби, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампето. Нападение мечта. Скъсахме от бой Стяуа. Там ги бихме с 3:2, а в Пловдив с 5:1. След мачовете ни с Атлетико (Мадрид) ме поискаха при тях. Имах оферти от Интер и Фенербахче. Но както обичаме да казваме по-старото поколение, "Рано се родихме за футболисти и късно за партизани".
- По-възрастната генерация помни победния ви гол през 1967 година срещу Португалия за 1:0 на стадион "Васил Левски"?
- Велик мач. Година преди това португалците станаха трети в света. След двубоя Симоес дойде лично при мен да си сменим фланелките. Още я пазя вкъщи.
- Кои мачове за първенство си спомняте?
- Два срещу ЦСКА. Единият беше през шампионския ни сезон от 1967 г. Софиянци играха на полуфинал с Интер. Бяха супертим. Ние обаче в един мач от 10 часа сутринта на "Армията" ги бихме с 3:1. Аз вкарах два гола. На контри можехме да ги съсипем поне с осем гола, но нямахме шанс. После през пролетта на 1971 г. ЦСКА ни отупа яко с 6:3 насред Пловдив. Но какъв мач беше. Аз направих хеттрик, а Митата Якимов отбеляза цели четири гола. Тогава се играеше пред 50 или 60 000 зрители. Когато имаше 20 000, се смяташе, че стадионът не е пълен. Няма да забравя световното в Англия през 66-а и мача с Бразилия. Като излизахме от тунела, бях застанал точно до Пеле и Гаринча. Имах чувството, че сънувам. За мен те не бяха хора, а извънземни. Играл съм и срещу Бекенбауер, Майер, Ривера, Мацола. Но Пеле и Гаринча бяха нещо невероятно.
