Президентът на БФС Борислав Михайлов „учуди света", след като запази мястото си в Изпълкома на УЕФА. Шефът на родния футбол се върна триумфиращ в София след конгреса, а Ягуара му го чакаше, паркиран на място за инвалиди. Нагло нарушение на закона, но както и да е, за това вина Боби нямаше, вината явно бе на шофьора.

И все пак Михайлов е виновен. И то много виновен. Не за некадърното паркиране, а за загиващия футбол у нас.

„Футболният съюз и Боби Михайлов не са им виновни на Левски и ЦСЛА за лошото управление", изцепи се надулият се от гордост шеф на БФС.

О, точно обратното Боби, вината е точно толкова твоя, колкото и на Батков и Томов.

Какво направи БФС, за да предотврати затриването на „сини", „червени", Локо (Пд) и Ботев ? Отговорът е лесен - ни-що.

И ако някой си мисли, че футболният съюз не разполага с необходимите лостове за контрол, е в голяма грешка. Лостове има, това което липсва е желание. За сметка на това некадърността и мързела са в изобилие.

Един прост пример - как действа Холандският кралски футболен съюз. Клубовете в Ниската земя също са си бедни, поне в сравнение с останалите в Западна Европа. Местните Общини много рядко помагат, държавата - въобще.

Ето защо в съюза са въвели стриктна система за контрол върху клубовете. Финансите на всички професионални такива са перманентно проверявани от лицензионната комисия. В зависимост от тяхното състояние, всеки клуб бива поставян в една от трите категории - в първата са най-стабилните, а в третата - тези, които са най-притеснени финансово.

Всички клубове, намиращи са в трета категория имат срок да представят оздравителен план, който трябва да бъде одобрен от лицензионната комисия и да бъде задействан.

Така навремето бе спасен Фейенорд, който постепенно от трета се изкачи в първа категория. Вероятността даден клуб да не успее да вземе лиценз е малка. Феновете и обществото пък са в почти непрекъснато течение на финансовите дела в дадения клуб и инфарктни момент липсват.

Ако клуб от последната категория продължава да не изпълнява предписанията, му биват отнемани точки. Наскоро това се случи с Твенте. Хората от управата обаче имат време и могат да коригират всичко по лиценза си. Предупредени са.

В същото време у нас бездействат. Лицензионната комисия се събира на три заседания всеки април и това е. Де факт, контрол липсва, а клубовете са оставени да се оправят сами. Накрая само им приемат документите и толкоз.

Да, тяхно задължение е да си плащат. Но „тарикати" никога не липсват, както добре знаем, а в крайна сметка страдат феновете.

Още по-лошото е, че дълги години БФС прави компромиси, затваря си очите и в крайна сметка проблемите се трупат. А накрая следва рев за „загиващите футболни центрове".

Все пак е несправедливо да обвиняваме само Михайлов. Вина имат и умните глави в Изпълкома, почти всички от които са футболни президенти.

Те измислиха уникално неуместната формула с 12 отбора и плейофи по две шестици. Лидерът им - Кирил Домусчиев от Лудогорец пък се разпорежда с ТВ-права - уникална ситуация в европейския футбол.

"Футболният съюз ще преместя там, където аз искам, защото аз намирам финансите, за да го построя, така че думите на Батков са смешни неща и не ме занимавайте с тях", отсече навирилият нос Михайлов по повод последното и коментара на Батков, че БФС май най-добре да се премести в Разград, визирайки подкрепата, с която се ползват шампионите.

Хвала, Боби, ако не беше ти, нямаше да има български футбол, какво остава за футболен съюз. Безучастно гледате, заедно със силните на деня, как останалите се гърчат в недоимък, а после се чудите защо на „Васил Левски" има по 5000 души на мач срещу Италия. Почудете се още малко, на следващия мач на трибуните ще сте само вие. И тук дори няма да засяга въпроса за титулярното място на сина ти в националния. То просто е твърде несъществена тема на общия фон.