Бившият нападател на Левски и ЦСКА Георги Чиликов даде обширно интервю за агенция "Блиц". Ето какво каза той:

Георги, здравей! Спряган сте за помощник на Димитър Димитров-Херо в Спартак (Варна), вярна ли е тази информация?

- Първо да кажа, че чак легенда, както ме представяте, е силно казано. Но се радвам, че играх на прилично ниво и най-вече, че останах с много приятели във футбола. За Спартак (Варна) нищо не мога да кажа към днешна дата, нищо не мога да потвърдя категорично. Да, имали сме разговори. Ако има нещо официално, ще го обявят от Спартак. От това, което видях, мога да кажа, че съм приятно изненадан от сериозните хора, които управляват клуба. Готов съм да помагам. От Херо винаги има какво да научиш. 

Напуснахте Черноморец (Бургас), но синът ви Павлин е там и продължава да играе за отбора? Как се развиват във футбола двамата ви наследници?

- Павлин е на 21 години. Най-вероятно ще приключи с Черноморец. Пристигна в Бургас заради мен, да помогне. Юноша е на Черноморец. Помогна ми и съм изключително доволен. Нормално е да иска да се развива, живее в София, учи в НСА. Следващият месец ще видим какви предложения ще получи и ще мислим. Малкият ми син Михаил е на 16 години. Той е копие на брат си, само че с ляв крак. Също като батко си е защитник. Сега е в школата на Септември (София). И на двамата съм казал, че колкото са по-далеч от футбола, по-добре. Не съм ги натискал да стават футболисти, държа на учението. Искам да спортуват и да не залитат по други неща. Спори им обучението, особено на малкия. Михаил е роден в Мадейра, където играх. Майтапим се, че е португалец. Чака момента да си види родното място. Не е бил там от бебешките си години. 

Разказвали сте ми, че сестрата на Кристиано Роналдо ви е била комшийка, докато играехте в Насионал (Мадейра)...

- Да, виждахме се, включително и с него. Сестра му живееше над нашия апартамент. Нормално момиче с бизнес. Не сме имали сериозни разговори, но почти всекидневно се засичахме по стълбището. Не парадираше, че е сестра на Роналдо, който вече беше в Манчестър Юнайтед.

Как се случи преминаването ви от Насионал (Мадейра) в ЦСКА и кой ви потърси?

- Нямам спомен как точно стана контакта. Имаше вариант да се върна в Левски, което исках, но в крайна сметка преминах в ЦСКА. 

Избрали сте ЦСКА пред Левски?

- Не. Ако имаше вариант да избирам, щях да избера Левски. 

Кои са най-паметните ви мигове с екипа на Левски?

- Участията в евротурнирите, титли, купи. Имахме много добри моменти, бяхме винаги първи или втори. 

Коментарът ви за представянето на Левски, който с победата над Вихрен за Купата на България, най-после прекъсна лошата серия без успех?

- Като че ли загубиха мотивацията, а и физически не са добре - контузии, умора. Левски има нужда от попълнения, да се надгради. Важно е да бъдат здрави играчите, защото виждаме колко много контузии се насъбраха. Но Левски загуби мотивацията и хъса в играта си. Определено има проблем в завършващата фаза и разколебание в защитата, което по-лошото.  

Какво място има Левски в сърцето ви?

- След Бургас Левски е клубът, до който и аз и децата ми сме винаги близо. При първа възможност винаги съм на "Герена". Най-много приятели имам от Левски. От ЦСКА също имам. 

Наистина ли не обичате вече да играете футбол? Кога за последно играхте на малки вратички?

- Много рядко си позволявам, нямам желание. Предпочитам тенис. Отдавна го практикувам. Играя и с колеги, бивши футболисти, които са добри и в тениса. 

Разкажете за детството си, семейството ви, как се запалихте по футбола?

- В семейството ми нямаше други футболисти. Започнах 7-8-годишен в Черноморец. Футболът ме влечеше. Тогава бяха други времена, тренираше се всекидневно и извън тренировъчния процес, играехме на улицата. Гледахме мачове пред пълни стадиони, това ни запалваше още повече. Гледахме добри играчи.

Кои бяха идолите ви?

- В Бургас са много. Владо Стоянов, лека му пръст, беше един от тях. От световния футбол много играчи харесвах. От нашите - Христо Стоичков и цялото поколение от САЩ`94. 

Подражавахте ли на някого?

- Не, не съм. Ако бях по-добре здравословно, можех още да играя. Имах проблеми и се принудих да се откажа, за което най-много съжалявам. 

Какви здравословни проблеми имахте?

- Имах проблеми с коляното и прецених, че е време да не се мъча повече. Бях на 31 години, когато спрях. Правили са ми операции - на колената. 

Как ви се вижда нивото на футбола ни от времето, когато вие сте играл и сега?

- Като качество не е нещо добро, което да впечатлява. Трудно е, защото има равностойни отбори. Но това не означава, че е качествено. Проличава и по трансферите на футболистите и на заплащането. Има много неща за подобряване. Няма изявен фаворит, дори Лудогорец не е толкова напред вече. Има я интригата този сезон.

Димитър Димитров-Херо ли е вашият учител?

- Естествено. Много съм слушал и гледал от него, работим заедно. От всеки каквото видя и чуя, си отварям ушите. 

Разкажете някоя интересна случка с Херо, нещо от съблекалнята, което никога не сте споделял?

- Имаме много случки. Той е изключително отговорен в работата си и разбира много футбола. Той живее за футбола, винаги може да помогне на всеки. Имали сме спорове за работата. Определено, когато отборът загуби, не е удачно да си около него няколко часа. Тогава става много тежко, но на следващия ден всичко е отминало. Чак до хвърляне на бутонки не се е стигало. 

Коментарът ви за представянето на националния отбор и това, което Младен Кръстаич въведе - налагането на млади играчи?

- Резултатите са важни в крайна сметка - да се класираме. А това, че налага млади, няма значение в един момент, защото важното е да сме на голям форум. Има много футболисти, които са повикани без да са записали мачове за младежкия национален отбор. Не знам те колко са готови за по-сериозни мачове. Това, което гледах до момента, съпротивата срещу нас не беше на сериозно ниво. 

Победихме Кипър с 2:0 и завършихме наравно с Люксембург (0:0).

- Това не е критерий, но определено се вижда желание за подмладяване. Има хъс, но и преди това го имаше, въпрос на възможности е. Най-важното е България да се класира на голям форум. 

Младите момчета в националния отбор показват качества, имат потенциал...

- Кой го казва това? Не съм убеден, че всички заслужават да са там. Не съм видял в някои от тях, че имат потенциал, не са показали нещо чак толкова добро, че да са в националния отбор. За да си там, трябва да си го заслужил. Беше ми много приятно, когато играх в националния отбор. Бях с добри играчи, много добър колектив. 

Кои бяха основните ви конкуренти?

- Имаше голям избор от нападатели тогава - Георги Иванов-Гонзо, Димитър Бербатов, Светльо Тодоров, Мартин Камбуров.

Чувствахте ли се в сянката на Гонзо и сега приятели ли сте?

- Голяма беше конкуренцията между нас. Той беше с предимство, защото беше преди мен в Левски и вкара много важни голове, решаващи. Когато отиде в чужбина, аз заиграх по-често. Гонзо е емблема на Левски. Беше ми трудно, но давах максимума. А дали сме приятели е силно казано. Да, уважаваме се, говорим си. Приятелски настроен съм към всичките ми бивши колеги, имаме много добри отношения. 

Животът ви изцяло на футбола ли е посветен? Занимавате ли се с нещо странично?

- Имам бизнес, свързан е със спорта. В Бургас имам игрища, тенис кортове, школа. Но към днешна дата бягам от бизнеса, защото не е добра средата. По-настрани съм в момента. В Бургас това, което инвестирах, не съм очарован.

Загубихте средства ли?

- Загубени е силно казано, но очаквах в Бургас да има по-сериозна бизнес среда. Не стана това, което исках.

Кой отбор е приятната изненада у нас този сезон?

- Локомотив (София) ми прави добро впечатление. 

Някога отказвали ли сте на Левски?

- Не. Когато ме поискаха, бях готов да тръгна пеша. Бяха трудни преговори между клубовете - Нефтохимик и Левски. Аз нямах проблем с личните условия. Имах желанието и амбицията да играя в Левски и се случи.