"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", посветена на пропадането на футболни клубове с традиции или поне с проблясъци у нас. След като проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Хебър (Пазарджик), Янтра (Габрово), Волов (Шумен), Бдин (Видин), Димитровград и Хасково, днес ви предлагаме втората част от трилогията за Велбъжд (Кюстендил).

В първия си сезон от втория си престой в "А" група тимът на Кюстендил се подвизава като Левски. Това име (за сетен път в клубната история) е сменило Велбъжд преди началото на кампанията 1994/1995 в Южната "Б" група.

Както стана въпрос в предишния брой, кюстендилци влизат в елита изключително убедително - с 12 точки аванс пред втория Марица (Пловдив). В сезон 1995/1996 на "А" група Левски успява да се задържи в топдивизията на българския футбол, като завършва точно по средата на таблицата - на осмото място от 16-те тима. Точките на кюстендилци са 37, само с 5 повече от първия под чертата на изпадащите - 14-ия Шумен.

За да спасява положението, отново е призован на терена отказвалия се вече два пъти Иван Маринов-Масларя. Плеймейкърът, направил кариера още в Славия, Марек, Спартак (Плевен) и Югославия, се включва на края на кампанията.

По това време в Кюстендил е върнат Илиян Стоянов. Къдрокосият защитник, който е родом от Града на черешите, но тръгва за големия футбол от школата на ЦСКА, играе като ляв халф-бек. Чак след това - в Левски и националния тим, е преквалифициран в централен защитник.

В следващия сезон - 1996/1997, постижението е повторено. Този път осмото място е заето с 42 точки, 10 повече от "най-добрия изпадащ" - Марица (Пловдив).

През сезон 1997/98 Левски започва да се изкачва постепенно нагоре в таблицата. Тимът има финансовия гръб на ВИС-2, а след това и на наследника на компанията - ВАИ Холдинг, с президент Георги Илиев. Отборът заема шестото място с 46 т. Още тогава кюстендилци
са замесени в един от най-шумните скандали в родния футбол.

За срещата от пролетния полусезон с Литекс на кюстендилци е присъдена служебна победа с 3:0. Този мач на 10 април 1998-а в Кюстендил е в рамките на 25-ия кръг на шампионата и завършва 0:0. След това обаче БФС решава да отнеме точките на "оранжевите" от срещата на "Осогово" и домакинството на Левски (1:1) и да им присъди загуби с по 0:3 заради нередовна картотека на Радостин Кишишев, привлечен в Ловеч от турския Бурса.

Въпреки това Литекс на Гриша Ганчев взема историческата си първа титла под ръководството на Димитър Димитров-Херо. През 1998/1999 е и върхът на кюстендилския футбол. Левски печели бронзовите медали с 57 т. - 2 повече от четвъртия Локомотив (София).

В този сезон Литекс взема за втори пореден път титлата, Левски остава втори с две точки по-малко - 71 срещу 73, след като на "Герена" не успява да победи ловчанлии и завършва 0:0. Тогава президентът на "сините" Томас Лафчис е замерян с камъни от агитката на гостите.

Затова пък отново има скандал с Кюстендил, който е доста по-шумен и този път тамошният Левски е пряко замесен. Денят е 10 април 1999-а - страстите се нажежават за Великден.
На "Осогово" в Кюстендил излизат местният Левски и ЦСКА. Гостите от София повеждат през първото полувреме. На почивката двама от "червените" - Адалберт Зафиров и вратарят Ивайло Иванов (в момента капитан на пернишкия Миньор), са бити от неизвестни лица в тунела на излизане за второто полувреме.

"Армейците", водени от легендарния Димитър Пенев, не се явяват за втората част. Двубоят е ръководен от топрефера ни по това време - кума на Христо Стоичков Атанас Узунов. Той изчаква 15 минути и прекратява мача, а впоследствие резултатът е анулиран. За статистиките остава 0:0, без точки. Левски е лишен от домакинство за 3 мача.

Това далеч не е първият екшън на "Осогово", където видният бивш съдия и методист Борислав Александров уж бил паднал по стълбите. Всъщност и той бе налаган в Кюстендил...

Напрежението по оста Кюстендил - "Българска армия" обаче не стихва. В края на същия месец април и началото на май двата тима се изправят още веднъж един срещу друг в полуфинали от турнира за Купата на България. Скандали отново не липсват, но този път става въпрос най-вече за разправии и спречквания на терена.

Първият двубой в София е спечелен от ЦСКА с 1:0. На реванша в Кюстендил домакините повеждат с 2:0, но "армейците" в крайна сметка успяват да изтръгнат 2:2 и да се класират на финала. Там тимът на Димитър Пенев бие 1:0 Литекс - мач, за който ще се говори винаги, че е скачен съд с шампионатния, спечелен от "оранжевите" в столицата с 3:2.

През лятото на 1999-а Левски (Кюстендил) отново става Велбъжд. И отново са спечелени бронзовите медали - с 55 т., две повече от бургаския Нефтохимик. И сезон 1999/2000 не минава без екшън с кюстендилци. Срещата в Стара Загора с Олимпик-Берое е прекратена при аванс от 1:0 за Велбъжд.

Домакините вадят отбора си през второто полувреме. След това БФС присъжда служебна победа 4:0 за гостите. Драмите се разиграват в 26-ия кръг, игран на 13 май 2000 г. Отново, както предната година, е достигнат полуфинал за Купата на България. И отново кюстендилци отстъпват на бъдещия носител на трофея - Левски. Понесена е разгромна загуба в София с 1:6. Слаба утеха е победата в реванша с 1:0.

През лятото на 2000 г. Велбъжд е поет от Димитър Димитров-Херо, който току-що е донесъл на Левски първа титла след 5-годишна суша. С него тимът участва в евротурнир - този на УЕФА Интертото. Под ръководството на Херо в първия кръг едва е отстранен ирландският Ю Си Ди Дъблин - 3:3 като гост и 0:0 у дома. Във втория кръг след 2:0 над Сигма в България е претърпян побой 0:8 в Чехия. Херо обяснява, че това не е приоритет и иска да съхрани силите на тима за първенството.

Там за трети пореден път са спечелени бронзовите медали. Третото място е заето с 57 т., 2 повече от Ловеч. Историческото постижение обаче е в турнира за Купата на България. Велбъжд стига до финал, след като с 1:1 и 5:1 отстранява софийския Локомотив. Битката за трофея е пак на светъл празник - 24 май, 2001 г. в София. Съперникът е... Ловеч, тима, който Херо е направил първенец за първи път в историята му през 1998-а.

Още не е изтекла и третата минута, когато Иван Стойчев от кюстендилския тим, известен като Дофтора, чупи крака на Валентин Найденов от Литекс. Стойчев е изгонен с директен червен картон, а бекът е откаран в "Пирогов". Стефан Юруков пък докарва инфаркт на Херо, като бележи победния "златен" гол в столичния квартал "Надежда" за 1:0 в първата минута на продълженията.

Но това определено е сезон, с който от спортно-техническа гледна точка Кюстендил може да се гордее. В същото време това се оказва и фактическият край на футбола в града...

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ
Как Велбъжд се пренесе в Пловдив, а Кюстендил се разцепи