Васил Божиков е единственият български футболист, който стана шампион в чуждо първенство през тази година.

Със своя Слован той триумфира за втори пореден сезон с титлата на Словакия, а през седмицата небесносините оформиха и дубъл след успех с 1:0 над Ружомберок във финала за купата на страната, която Божиков спечели и през 2018 г.

Ето какво каза той пред "Тема: Спорт":

Васко, честит дубъл! Успяхте ли да отпразнувате титлата и Купата на Словакия?

- Благодаря! Още не сме празнували, мачовете ни бяха през 3-4 дни и трябваше да изчакаме и последния кръг - дербито със Спартак (Търнава).

Как премина финалът срещу Ружомберок? Взехте минимална победа с гол на Ален Ожболт, който във втори пореден сезон носи трофея на своя тим, след като миналата година короняса Локо (Пловдив) у нас...

- Срещу Ружомберок винаги се играе трудно, защото се затварят добре и разчитат на контри. Но успяхме да поведем с гол от дузпа на Ожболт и да стигнем до победата, което ни бе и целта. Говорихме си с Ален и се шегувахме, че и тук трябва да му направят отливка на крака, защото разбрах, че на стадиона на Локомотив вече има.

Васил Божиков докосва финала за Купата на Словакия

Васил Божиков докосва финала за Купата на Словакия

Ален Ожболт вкара два гола за Слован

Замислял ли си се, че всеки изминал сезон в Слован надграждаш откъм трофеи и успехи?

- Да, наистина с всяка година не само аз, а и целият отбор повишаваме нивото си и играем по-добре. Вижда се и по резултатите - започнахме с купата, после титла и сега взехме и двете, след като доминирахме през целия сезон.

На какво се дължи тази доминация, мнозина биха казали, че печели най-богатият отбор?

- Въпрос и на възможности, и на финанси е. Тук идват добри и качествени чужденци, както и словаци. Но и атмосферата през тези три години доста се промени. Смея да кажа, че имаме добро ядро, добър дух в съблекалнята и вярвам, че успехите се дължат и на това, че сме сплотени и играем като отбор. Всеки се бори и прави това, което може, и помага на другите.

Кое беше най-трудното за Слован през този сезон, а и за теб в личен план?

- Във всеки мач отборите искат да се доказват срещу Слован, играят на предела на възможностите си и на ръба на грубостта дори. Играхме успоредно и в Европа, така че заради многото мачове може би беше малко по-тежко. След Лига Европа да влезеш в първенството - атмосферата е съвсем различна. Но мисля, че показахме постоянство през целия сезон, а имахме и дълбочина в състава. Треньорът можеше да прави ротации, които да не се отразяват на играта ни.

Слован и Васил Божиков с нова крачка към титлата

Слован и Васил Божиков с нова крачка към титлата

Тимът му надви трудно Ружомберок с 1:0

Направи ли ви по-сплотени драматичното отпадане от черногорския Сутиеска Никшич в първия предварителен кръг на Шампионската лига, даде ли ви повече мотивация?

- Ние и тогава си имахме мотивацията, каква по-голяма мотивация от участие в Шампионска лига може да има? Но се разбиха нещата - малшанс! Бяхме по-добри и в двата мача, но загубихме след дузпи. Ситуацията наистина беше много зле, повечето негативи бяха върху футболистите. Тогава дойде и смяната на треньора - назначиха Ян Козак (младши), който успя да ни вдъхне самочувствие, да ни даде и спокойствие. И с доста работа и може би доза късмет успяхме да влезем в груповата фаза на Лига Европа.

Как работиш с Ян Козак като треньор, ти си капитанът все пак?

- Всичко е нормално. Разбираме се. Той беше в Б отбора на Слован, след това дойде временно, но с резултатите си доказа, че заслужава да е постоянен старши треньор. Всички сме доволни. Човекът е честен и откровен - добър специалист, а и отличен психолог, което е важно за един футболист. Смятам, че той има всички качества дори да се развива още повече в бъдеще.

Новият сезон чука на вратата, мислите ли вече за Шампионската лига и за новия формат на квалификациите?

- Първо искаме да си починем. Ще имаме 7-8 дни пауза, защото почти не сме спирали с тренировките, макар и без мачове. Дори индивидуално си беше тежко, но сме мотивирани да покажем най-доброто от себе си и да бъдем успешни през новия сезон.

Васил Божиков: Имах надежди, че Попето ще се завърне

Васил Божиков: Имах надежди, че Попето ще се завърне

"В Словакия тренирам ,веднъж на ден , на един паркинг"

Как премина карантината за теб в тази година?

- Да, доста странна. Изиграхме два-три мача и дойде 8-9 март и отложиха първенството. Аз живея сам в Словакия и ми бе доста тежко, защото в новините постоянно говореха негативни неща за вируса, хората не знаеха за какво става въпрос. Седиш си вкъщи, ходиш в парка, изпълняваш си програмата от клуба. Говориш през видеочат със семейството, с приятели. Гледах повече филми, четох книги и гледах да си запълвам времето. Дори се стараех да не чета и да не гледам много новини, за да не се облъчвам прекалено.

Какво ти донесе престоят в Слован извън трофеите? На фона на постоянните трансфери днес, три години не са никак малко. Намери ли своя пристан в Братислава?

- Първо бих искал да благодаря на целия клуб, че ми дадоха тази възможност. Може би самите емоции - от титлата, вдигането на купата, имал съм много хубави моменти през тези 3 години. Отварянето на новия стадион също - да играеш и да имаш такова съоръжение е супер! Подкрепата от феновете и уважението от хората в клуба също ме правят щастлив, че направих този избор и дойдох в Словакия.

Като договор как стоят нещата между теб и Слован?

- Подписах нов контракт, който е за още две години.

Снимка 470632

Източник: www.skslovan.com

Националният отбор и българските фенове все още чакат баража за Евро 2020 с Унгария, поглеждаш ли в мислите си към мача на 8 октомври?

- Имаме шанс, и то реален, така че силно се надявам да сме здрави и да сме в добра форма, за да покажем на какво сме способни. Покрай карантината не съм следил много Унгария, но тук в Слован имам съотборник, който е национал - Давид Холман. С него сме си коментирали и имаме приятелски закачки. Чакаме мача с ясната цел да продължим напред и да играем директен плейоф.

Това, че през септември започваме в Лигата на нациите, позитив ли е преди баражите?

- Да, добре ще е да се съберем и да изиграем един или два мача. Това ще е плюс както за отбора, така и за треньорите.

Снимка 460137

Източник: LAP.bg

И за финал, следиш ли какво става в първия ти професионален клуб - Миньор? И би ли споделил на читателите ни каква е пресечната точка между Перник и Словакия в твоята кариера?

- Първо, да честитя завръщането на Миньор в професионалния футбол. Видях, че играят контроли и побеждават. Пожелавам им да продължават още по-нагоре, защото този отбор има традиции в елита и вярвам, че мястото им е там. Историята иначе е свързана с един словак - Петер Лерент, който бе централен защитник в Миньор. Трябваше да играем с Литекс у дома, но комшийката му се обадила, че са му разбили апартамента. А той си криел парите в чорапите, но не казва на жената и се притеснил. И треньорът Димитър Алексиев ме викна и ме пита "Готов ли си?" и аз "Готов съм." И така направих дебюта си в мъжкия футбол, в А група. Когато се преместих в Словакия, първият ни мач беше за купата и треньор на съперника беше точно Петер Лерент. Поздравихме се, говорихме си за България, питаше ме за Миньор, но това е съдбата. Сега е начело на Серед, отбор от първа дивизия, и винаги си спомняме за миналото. Уважаваме се! Както се казва, той ми даде път да вляза в професионалния футбол.

Снимка 460133

Източник: LAP.bg