На жаргонен език един бон означава 1000 лева. С по толкова бяха наказани от Дисциплинарната комисия на БФС клубовете ЦСКА и Черно море заради хвърлени предмети. Смях в залата. 500 евро е цената за това, че бяхме на косъм от българския "Хейзел". Изобщо бон ли струва тапата, която поставиха чиновниците от "Иван Асен" 26 върху злия дух от бутилката?

Ясно е, че дори да имаше адекватно наказание за ЦСКА и Черно море (лишаване от домакинство или мачове при закрити врати), нещата трудно ще се променят. Проблемът е, че понятието "Хейзел" в Западна Европа от 21 години насам вече е история. При нас се видя, че е предистория.
Да се върнем пак към тази символична глоба от един бон. Ако може да има някаква цена на баталните сцени, гарнирани с кръв, то тя не е 1000, а поне 50 000 лева.

На българина, като му бръкнеш в джоба, тогава разбира от дума. То и 50 бона за някои са като семки, а 1000 лева са като стотинка. Но все пак самото споменаване на сума от 50 000 лева може да предизвика някакъв медиен отглас, някакъв, макар и рехав, респект в държава с ценностна система, която е като обърната пирамида. Достатъчно е само мълвата да каже: "Ей, абе тия и тия ръководители си платиха, като ги одрусаха с бая пари".

За обеднелия българин 50 000 лева са си космическа сума, до която много рядко се осмелява да стигне дори и при стола в "Стани богат". Другото, което доведе до събитията на финала, е пълната липса на взаимодействие между БФС, ПФЛ, клубове и полиция. Нали уж на стадион "Васил Левски" има камери, които заснемат хулиганите, нали щяха да ги викат преди мач в полицията срещу подпис и да ги пускат час или два, след като е свършил мачът.

Щеше да има взаимодействие между клубовете, фенклубовете и органите на реда. Какви ли не полицаи ходиха по мачове в Германия, Италия, Англия за "обмяна на опит". Да видят как става. Засега сме се нагледали на това как НЕ става.