Благой Георгиев: Винаги ще уважавам Венци Стефанов, но не съм от хората, които се изявяват по вестници и списания

Бившият национал Благой Георгиев даде интервю за предаването "Код спорт" в Москва. Той игра 10 сезона в Русия и е един от националите, играли за последно на голям форум. 

Преди половин година Благо се отказа от футбола. Той си беше забранил да дава интервюта пред български медии, но сега направи изключение.

Здравей, Благо и добре дошъл на терена на "Код Спорт! Отдавна не си давал интервюта - има ли причина за това? Обиден ли си на някой?

- Наистина отдавна не съм давал интервюта. За обида не искам да говоря, защото са минали четири години и не искам да се връщам толкова назад. Просто така си бях решил, но с теб се познаваме отдавна и се радвам, че мога да ти дам това интервю.

Окончателно ли реши да се откажем от активна кариера или след време може да се завърнеш? Напоследък са модерни тези завръщания, но може би при теб такива половинчати работи няма...

- Честно казано вече съм го решил и официално го обявих. В последно време не се чувствах щастлив. А ако нещата, които правиш, не ти носят радост, няма смисъл да ги правиш. Може да се каже, че се пренаситих и ми писна, макар че имах договор за още година и половина. Чувствам се прекрасно, в много добра физическа форма, без значение от годините. Но като не си щастлив, няма смисъл.

А как влезе на терена на бизнеса - със спринт или по-предпазливо?

- Лека-полека влизам. Има доста хора, около мен, които ми помагат и са много навътре в нещата. Всичко е въпрос на време. Трябваше да оставя футбола, без който винаги съм казвал, че не мога, но дойде такъв етап от живота ми, в който трябва да кажеш "Стоп" и да започнеш да се развиваш в друго поприще.

Допинг пробата на Благой Георгиев е чиста

Преди две седмици ФИФА изиска проби от футболисти, играещи в Русия

Живееш в Москва - свикна ли с т. нар. "пропки", с динамичния ритъм в този над 20-милионен град?

- Отдавна съм тук, но никога не съм мислел, че ще свикна с това. Преди като идвах за два-три дни и виждах тези задръствания, никога не съм мислел, че ще свикна. Но човек свиква с всичко, вече не ми прави впечатление и се чувствам щастлив тук.

 Липсват ли ти контактите от футбола, с хората, с които мина кариерата ти? Дори Венци Стефанов, който те има като син, леко беше засегнат и в едно интервю те провокира да се обадиш с думите: "забравил е откъде е тръгнал"...

- Никога няма да забравя откъде съм тръгнал. Всеки, който ме познава, знае много добре какъв човек съм. Винаги помагам, на който мога и ще продължа да го правя. Има хора, които обичат да се изявяват по вестници и по списания. Аз не искам да говоря по този начин. Ако има нещо, аз ще му го кажа лично в очите. А и не виждам смисъл да се правят някакви интриги чрез медиите.

Смятам, че това е приятелска провокация...

- Аз нямам нищо против Венци, напротив. Винаги съм казвал, че много го уважавам. Той ми е подал ръка във футбола и никога не мога да кажа лоша дума.

Източник: http://fcorenburg.ru/

Кои са сходните черти на руския футбол с българския - като манталитет, устройство, поведение и кои са най-големите разлики?

- Има доста таланти в България и в Русия, които не са се доказали. Разликата е в парите. За никой не е тайна, че в Русия се плаща доста добре. Не е случайно, че звезди от цял свят идват тук. И аз имах много предложения, когато бях в Германия, но реших да взема парите в Русия, вместо да правя някаква кариера. И Венци ми е казвал, че децата ще те попитат: "Тате, имаме ли мляко в хладилника?", а не "Тате, в кой отбор играеш?".

Как се чувстваш в семейния живот? Струваш ми се доста променен, улегнал, вече ги няма неизменните шеги от футбола около теб и по-лежерния начин на живот. Може би ти омръзна и това...

- Честно казано, отдавна ми омръзна. Всичко с времето си. Били сме по-млади, всеки прави глупости и грешки като млад. Но вече ми писнаха тези неща, а може би си казаха дума и годините. Макар че аз ще се чувствам млад дори и на 50 или на 60, защото съм млад по душа. Гледам си семейството и вече водя по-спокоен начин на живот, без излизания и такива неща.

Десет години игра в Русия. Къде се чувстваше най-щастлив от всички спирки в кариерата ти?

- Където и да съм играл, винаги съм се чувствал щастлив и хората са ме приемали много добре. И ръководството, и феновете, и треньорите. Никога не съм имал проблеми. Но може би най-щастлив съм бил в Рубин. Пасна ми и като атмосфера, и като футболисти. Може би най-спортният град в Русия. Всичко беше окей.

Вярно ли е твърдението, че заради теб президентът на Чечня Кадиров е дошъл на рожден ден в София? Това слух ли е или истина?

- Не мога да кажа, че не е изпитвал симпатии към мен. Всеки би се радвал да има такъв приятел! Много съм радостен, че се запознах с този човек. Помагал ми е много в два-три случая, за което съм му благодарен. Сигурен съм, че който и да му звънне по всяко едно време на денонощието от хората, с които съм играл, винаги ще помогне.

Венци Стефанов за Благой Георгиев: Обича да забравя хората, когато вече не му трябват

"Не съм го чувал от година и половина", заяви босът на "белите"

Има ли нещо, за което определено съжаляваш в кариерата си и в живота си досега?

- Ако кажа, че няма, ще излъжа. Всеки човек, ако може да върне нещо в началото, ще го направи по еди-какъв си начин. Всеки прави грешки, няма безгрешни хора. Аз съм направил достатъчно такива и ако мога се върна назад, ще направя нещата по друг начин не само във футбола, но и в живота. За футбола мога да кажа, че не съм направил кариера в големи отбори, в европейски грандове и освен купата и шампионата в Сърбия, не съм печелил друго. За футболистите най-важни са купите и наградите, не толкова индивидуалните, а екипните.

Помниш ли дебюта си за националния отбор?

- Естествено, че го помня! Беше малко комедиен, защото домакинът ни беше объркал фланелките с Мечо Телкийски и аз взех неговата...

Абсолютна изненада беше появата ти в титулярния състав...

- Да, благодаря на бате Ицо, че ми гласува доверие! Стоичков е първият човек, който ме викна в националния и винаги ще му бъда благодарен. Но дори и да не го беше направил, винаги ще ми е на сърце, защото е най-големият футболист на България! Всеки ни познава по света заради него. Дори един приятел ми разказа, че в Индия един таксиметров шофьор го бутал с една тояжка и му викал: "Ицо Стоичков, Ицо Стоичков..." Даже в Индия ни познават заради него. Каквото и да кажем за бате Ицо, е малко.

За раздялата с националния има една версия, че има бойкот срещу Лотар Матеус, а ти единствен не взимаш страна и после ставаш жертва на интриги. Вярно ли е или са слухове, които не кореспондират с истината?

- Не мога да кажа, че не съм бил в добри отношения с Лотар. Но че съм бил зад него и не съм подкрепил някой друг, е смешно да се говори. Колкото време съм бил в националния, винаги колективът е бил на много високо ниво, всички сме били сплотени и никога не е имало такива дрязги. Отказах се от националния поради съвсем други неща и хора. Загърбил съм това, не се сърдя на никого.

Източник: sport-express.ru

Какво не достигна на вашето поколение, също много талантливи и технични играчи, за пробив в големия футбол, подобно на "златния" ни отбор?

- Без да се лъжем, явно липсва и класа. Без качествата и класата, която са имали през 94-а, не може да се постигне това нещо. А и не сме играли чак в такива отбори. Има двама-трима, които са били в топ отбори, а през 94-а всички играеха в много класни тимове. Така се трупа рутина и опит, и вече не се страхуват от никой. Могат да излязат и срещу най-силните и ще са наравно с тях. Много е важно къде играеш, защото тогава добиваш самочувствие, за да повярваш в себе си. Донякъде трябва и шанс.

Не те ли изкушаваше нещо от футбола - спортен директор, мениджър, треньор? Някога имал ли си афинитет към тези позиции?

- Никога не съм искал да бъда треньор.

Защо?

- От една страна, защото винаги някой ще е недоволен от теб. Няма как всички да са ти приятели и да са ти благодарни. Достатъчно врагове съм си създал и в България, и къде ли не, за да го направя и като треньор. От друга страна, като свършиш с футбола, поне за мен най-важното бе да се отдам на семейството си. С тези лагери и тренировки, постоянно си някъде и не виждаш семейството си. А ако си треньор, е още по-зле. Футболистите тренират два часа и си отиват, а треньорите са по цял ден на базата. А кога да отделиш време на семейството, ако не след футбола? Децата растат без мен и беше много важно да прекарвам повече време с тях.

 Есмер вече разбира ли от футбол?

- Мисли, че разбира повече от мен, което е най-големият проблем. Както в България - всеки разбира от политика и от футбол, в кръга на шегата.

Източник: Инстаграм

Доколко сега си отдаден на религията? Имаше един период, в който бе едва ли не обсебен.

- В Русия, както и в България се запознах с много служители на църквата - свещеници и владици, дори с патриарха. Ходим постоянно в българската църква. Познавам свещеник Теоктист от 15 години, който е представител на българската църква. Почти всеки ден или се чуваме или ходя някъде. Това е най-важното за мен и никога не мога да го оставя.

Религията и семейството ли те зареждат най-много?

- Да, без вяра, няма да има семейство, няма да има нищо! Вярата за мен е номер 1 и винаги ще остане така.

Има ли нещо, което искаш да споделиш след толкова години мълчание?

- Искам да предложа на хората в България да не бъдат толкова завистливи, да не гледат какво се случва при другите, а да си гледат собствения двор. Тогава всичко ще бъде по-добре за благото на цяла България!

Какво си пожелаваш за финал?

- Пожелавам си както на мен, така и на абсолютно всички, да сме живи и здрави, Господ да е с нас и да ни помага! А ако може и всеки ден малко от малко да бъдем по-добри, както към самите нас, така и към всички хора.

Благо не иска да се мъчи като Бербатов

"Видяхме се в Дубай и поговорихме"