Една стружка - на толкова се държи клонът, на който се бяха настанили футболните чиновници от „Иван Асен" и който с действията и бездействията си лека-полека прерязаха. Цяло десетилетие от БФС не се съобразяват с мъдрата поговорка и вече трябва да се готвят за неизбежното - клонът пропада, ще се сгромоляса шумно, а с него на земята тежко ще се стоварят всички административни функционери.

Кой им е виновен в БФС, че не развиха успешен футболен модел, от който да печелят легално? Кой им е виновен, че ориентираха „футболните" си приоритети като ветропоказател спрямо силните на деня? Кой им е виновен, че не опазиха футбола от задушаващата политико-икономическа хватка на тъмните сили? Никой! Тази шайка, хомогенно събрала в един административен организъм откровени некадърници, една дузина незаинтересовани от футбола търговци на влияние, обикновени нагаждачи и вманиачени сребролюбци, цяло десетилетие не се опомни. Затова сега никой няма да хукне да омекоти удара от сблъсъка им със земята.

За това десетилетие футболните управници успяха да настроят срещу себе си не само болшинството клубове, които все пак често са водени от лични и корпоративни интереси на собствениците си. Но силните хора в БФС успяха да изгубят доверието на всички футболни привърженици. До един! Те са

мразени и на „Герена",
и на „Армията"

в Пловдив и Ловеч, в Бургас и Варна, в Благоевград и Враца, в Плевен и Русе. След ‘94-а Михайлов бе любимец на народа, бе поставен почти наравно със Стоичков, а сега не смее да се появи дори на мач на Левски, защото се страхува от реакцията на привържениците на отбора, който го изгради като футболист. Костадинов и Лечков не си и помислят да стъпят на „Армията", защото им е пределно ясно как ще бъдат изгонени, само подръчните средства подлежат на съмнение, защото Борисовата градина предлага богат избор от дървесни и каменни видове. За останалите „футболни" управници, които разбират повече от автомобилно окачване или от търговия с гласове по време на избори, изобщо не си заслужава да повдигаме дума, защото те през живота си едва ли са стъпвали на терен по футболен екип или на трибуните като зрители. Затова е логично приоритетите им да са различни.

Какви бяха целите и амбициите на БФС през това цяло десетилетие, което имаха на разположение? С кое могат да излязат пред футболната общественост и с вдигната глава да кажат - поне това свършихме? Кое е това нещо?

Базите, стадионите, възстановителните центрове, детските кампуси? Случи ли се с тях нещо различно от това да западат, да се рушат и разграбват? Построи ли се поне един стадион по време на мандата на „Боби и ко"? А колко са разрушените? От края на 2002 г. насам дори на витрината на футбола ни „Васил Левски"

няма един забит
пирон извън ложите.

Трябва да им признаем, че тях от време на време освежават. Но това не е достатъчно, за да сме спокойни, че националният стадион ще покрива още дълго време изискванията за провеждане на международни мачове от високо ниво. Толкова време мина от обещанията и проектите за реконструкция, за поставяне на козирка, за подземен паркинг... Какво стана с плановете за изграждане на нов стадион в покрайнините на София е излишно да питаме.

Базата, която в момента се строи в подножието на Витоша за националните отбори, ли ще е емблемата на управлението на Михайлов? Кой ще тренира на нея, какви състави на националите ще се подготвят на тази база, откъде ще идват те, кой ще ги създава? Защото поколение подготвени футболисти не можеш да си поръчаш като голяма водка на сервитьорката и сръбски хит на диджея. Половината отбори, захранващи през последните години националните гарнитури с футболисти, бяха зачеркнати със съдействието на разтегливи правилници, писани, допълвани и коригирани от същите тези, които се оправдават с техните постановления, сякаш са Божии заповеди, върху които никой простосмъртен няма власт.

Затова и не прави впечатление тоталният хаос в мненията на юристи, футболни функционери, собственици, администратори. Всеки тълкува както иска тези уж безусловни правилници. И никой в централата не повдига въпроса за тяхното преформулиране, така че да спомагат за просперирането на футбола, а не за неговото затриване. Очевидно в настоящия им вид те са неработещи за развитието на играта, но работещи за нечии задкулисни интереси. До какво доведоха, е видно. Четири мача и един почиващ отбор всяка седмица. Последното го няма в нито едно нормално първенство по света. Тук през последните десет години беше практика в долните дивизии, а през пролетта ще гледаме как готвещият се за нов щурм на групите на Шампионска лига Лудогорец ще запълва с двустранни игри уикенди в разгара на европейските първенства. Тази пародия дори майсторите на комедията не биха могли да измислят.

А на фишеци като този с идеята за създаване на някаква „Висша" лига едва ли някой може да се хване. Още повече когато разкритието идва по време на пресконференция, на която президентът Михайлов трябваше

не да ни рисува светли
картинки от бъдещето,

а да обясни как ще изглежда А група през идните шест месеца. Не го направи. Ще му го кажем, ако не може да си направи преценката - едва четири мача на кръг, сигурен шампион, липса на интерес, празни стадиони, зрители пред екрана по-малко, отколкото събира повторението на турски сериал в разгара на работен ден.
Първенството днес е от девет отбора, но утре ще има нови неудобни, а скоростта, с която се разчиства пътят от тях, означава, че след година-две едва ще се събират отбори за три мача на седмица. Докато върви тази игра на правораздаване, десетки детски школи с дългогодишни традиции в производството на големи играчи изчезват една по една от футболната карта. А на тяхно място се пръкнаха безброй нови клубове, чиято „спортна" дейност се изчерпва с подкрепа за статуквото по време на конгресите на БФС.
Кухите клубове, дирижирано създадени от ръководството на футболния съюз, въпреки юридическата си тежест обаче вече изглеждат безсилни пред енергията, която се акумулира във футболната ни общественост. А тя не е била така обединена никога през последните 25 години.

Докато се опитваха да угодят на всички силни на деня, докато се поддаваха на политически и икономически натиск и изпълняваха телефонни директиви, докато въртяха голямата секира на реваншизма, всъщност от БФС бавно действаха с нея върху клона, на който стояха. А това, както знаем, не се прави, освен ако няма да те бесят на него...