На 5 юли преди една година благоевградският футбол се прости с най-голямата си легенда. В деня на погребението му Христо Христов - Бараката посмъртно е направен почетен жител на Благоевград. Друг е въпросът, че желанието на доста хора е това да стане приживе. За великия вратар може да се говори дълго. Затова в този брой на "Архивите са живи" ще припомним кариерата и любопитни моменти на този невероятен футболист. Той е роден на 26 ноември 1943 година. Има 537 мача за Пирин, от които 272 в "Б" група, 224 в "А" РФГ, 26 мача за купите на България, 12 за Интертото. Спасява над петнайсет дузпи. Успява да отбележи едно попадение, в основата е на много голови пасове. Пазил е 19 сезона на вратата на "орлетата". Изиграл е 13 мача за националния тим на България. За Христо Бонев той бе синоним на мъжкар. Още се говори затова как в Аржентина през 1979-а му ръкопляска 19-годишният Марадона, а на "Уембли" през същата година в мач срещу Англия е похвален от Глен Ходъл...

...Бараково е китно селце, където тече бистра рилска вода. Намира се на 10 километра от Благоевград. Едно малко момче обича да лови риба и, разбира се, да играе футбол. Понеже е по-яко, го слагат на вратата. Запълва я изцяло, сърцето му също е изпълнено, когато хваща летящите срещу него топки. В селото има мукавена фабрика. За този заводски тим прави първите си футболни стъпки Ицо. Няма как да не го видят в благоевградския Ботев. Преди това обаче изкарва малък период като
войник в Берое.

За заралии дори пази в един приятелски мач срещу Динамо (Киев). След това по-най бързия начин се връща в пиринския край. Родното място го влече с пълна сила. А и титулярният пост като страж също го зове. Христо получава шанс да пази редовно, защото доскорошният вратар Симеон Равначки отива в Арда (Кърджали). След като слага ръкавиците за благоевградския отбор, остава верен до последния си мач. Но нека караме поред. Дебютът му за Пирин е през сезона 1964/1965. В многобройните мачове, които изиграва във втория ешелон, той успява не само да придобие опит, но и става лидер на отбора. Прякорът му Бараката идва по най-естествен начин, след като е родом от Бараково. През сезона 1972/1973 стражът има голяма заслуга Пирин да влезе за първи път в "А" група. В елита изиграва над 200 мача, повечето от тях паметни. Първата му среща сред 16-те най-добри е в Габрово, където Янтра побеждава Пирин с 2:0. В 4-ия кръг Академик приема новака Пирин и губи с 0:1. Бараката спасява дузпа, което в онзи период за него е най-лесната работа. Паметен ще остане двубоят от 6-ия кръг на "Герена" между Левски и Пирин, състоял се на 16 септември 1973 година. Срещата завършва 4:0. Стадионът е претъпкан с 60 000 зрители. От Благоевград са успели да влязат на трибуните "само" 15 000, а десетина хиляди отчаяни остават отвън. Левскарите си припомнят, че само през 1971 година на погребението на Гунди и Котков и преди това през 1965-а, когато Левски посреща Бенфика, има толкова зрители. Пиринци се държат достойно до 62-ата минута благодарение на Бараката, който е невероятен и спасява сигурни голове на Павел Панов и Цветан Веселинов- Меци. Чак след като в игра влиза Васил Митков-Шопа, нещата се обръщат. Първо Киро Миланов, после Меци, а след това на два пъти Шопа оформят крайния резултат. Но отборът на Пирин и Христо Христов-Бараката стават легенди. Две години по-късно през 1975-а, точно след като Левски елиминира Аякс, Пирин гостува в София и прави епично 1:1. "Сините" вкарват гол, след като при опит за скок на Бараката Кирил Миланов го хваща и му къса фланелката.

В същия момент Гошо Цветков се извисява и открива резултата. В 89-ата минута обаче Пирин изравнява. Редят се невероятни мачове срещу "сини" и "червени" за Бараката. За един от тях срещу Левски от пролетта на 1977 година разказва друга легенда Йордан Самоковлийски: "Ицо беше много модерен вратар. Ние дори не го чувствахме като страж. По-скоро беше допълнителен полеви играч. Нещо като либеро. В един такъв мач в Благоевград срещу "сините" пресече топката на малкия пеналт и след това напредна и пусна пас от 45 метра по лявото крило на Борислав Хаджиев - Шмайзера и той вкара победния гол за 1:0."

Проблемът е, че Ицо не е вратар нито на ЦСКА, нито на Левски и затова представителният тим на България е далеч за него. И все пак 1979-а става знаменателна за Христо Христов. Макар и на 36 години, е повикан от Данко Роев в сборен национален тим, който заминава за приятелски мачове в Аржентина. Така на 25 април Христо дебютира на вратата на "А" отбора - при това срещу Аржентина. За световния шампион от 1978 година това е първият официален мач след Мондиала. "Гаучосите" побеждават с 2:1. Срещата се играе на стадиона на Ривър Плейт пред 80 000 зрители. 19-годишният Марадона не може да вкара гол и отива лично да поздрави българския страж. Съдията дава измислена дузпа и Даниел Пасарела отбелязва. За този момент Христов си спомня: "Хванах му ъгъла, но шутът беше зверски силен и затова топката влезе." Бонев, който се разписва за България в тази среща, говори с умиление: "Ицо за мен винаги е бил синоним на мъжкар и победител."
После на 22 ноември 1979 година в евроквалификация Англия побеждава България с 2:0. Независимо от загубата пресата на Острова е възхитена от Бараката: "Той има изумителна прилика с Питър Шилтън като фигура. Все едно са далечни роднини, но е по-гъвкав като рефлекс". По време на мача класата му е призната лично от Глен Ходъл. Тогава излиза култов очерк във вестник "Старт" със заглавие "От Бараково до "Уембли"..." Последният му мач за националния тим е световната квалификация срещу ФРГ в София. На 3 декември 1980 година на стадион "Васил Левски" България губи с 1:3 от германците. В тази среща старши треньорът Атанас Пържелов пуска на терена девет играчи от ЦСКА, един от Славия - Андрей Желязков и един от Пирин - Христо Христов. Заради това още се носи като легенда, че на игрището са били една Барака, един трудовак и девет черпака.

След срещата Христов си сменя фланелката с Тони Шумахер и я пази дълго време като скъп спомен. Преди това на 19 ноември 1980 година Ицо бележи единствения си гол в кариерата. Това става на 1/32-финал за КСА Пирин -Дунав 3:0. Вкарва второто попадение от дузпа. Благодарение на него отборът стига до финала за тази купа през 1981 година, където "орлетата" губят с 0:1 от Ботев (Пловдив).

Футболната драма за Христо Христов настъпва на 4 юни 1983 година в мач от 28-ия кръг на "А" РФГ между Пирин и ЦСКА. Двубоят е напечен, защото ЦСКА се бори за първото място, а домакините да не изпаднат. Съдия на мача е Богдан Кюркчиев. В 69-ата минута Ради Здравков изскача от съмнително положение за засада и бележи единствения гол в мача във вратата откъм входа на стадиона. От трибуните започват да летят камъни. На терена играчите се сбиват и влезлият в 65-ата минута Ризов е отстранен от игра. Бараката се намесва в схватките, но е оставен на терена. Впоследствие обаче е наказан сурово по доклад на дежурния делегат да не играе четири мача. ЦСКА става шампион, а Пирин изпада. Кюркчиев, който е свирил осем мача на пиринци, не получава никога повече наряд за Благоевград. А Христо така и не изтърпява наказанието, защото слага край на кариерата си. По ново време като треньор прави юношите от интерната републикански шампиони. В свободното си време постоянно ходи за риба и на лов.

В края на живота си, както се случва в България, легендарният футболист е позабравен. Лека компенсация е посмъртното му признание за почетен гражданин на Благоевград. Феновете, които винаги са боготворели стража, настояха стадионът да бъде прекръстен на "Христо Христов-Бараката".