Българските футболисти плащат най-ниски данъци в Европа. Въпреки това страната ни не е сред най-привлекателните държави за спортна кариера. Тя е на 21-во място от 30 европейски държави. Това показва проучване на Ernst&Young за данъчния и осигурителен статус на футболистите, поръчано от Европейската комисия и FIFPro.

Доходите на футболистите у нас се облагат със ставка от 10%, която е най-ниска спрямо нивата във всички останали държави, включени в проучването.

„През последните години се увеличават чуждите футболисти в България и това е една от причините", коментира Юлиян Михов, старши мениджър „Данъчна практика" в компанията. Той припомни още, че спортистите плащат сравнително ниски данъци в Турция и Чехия. В тези държави максималната ставка достига 15 на сто. В Унгария и в Румъния тя е 16%.

Най-солени са налозите в Швеция и Португалия, където максималните ставки са съответно - 59% и 56,5%.

Въпреки ниските данъци България не е сред най-предпочитаните държави за спортна кариера. Причината е, че при изготвянето на класацията са включени още 5 критерия - дали има специални професионални пенсионни фондове, какви са данъчните режими за чужди спортисти, има ли други данъчни облекчения, налични ли са средства за професионално развитие и програми за обучение, след като спортистите прекратят състезателна дейност.

Като се вземат предвид тези фактори, най-привлекателната държава за спортистите е Холандия, където данъчната ставка достига 52 на сто. След това се нарежда Испания, където пък налогът върху доходите на спортистите е 56%. Най-лоши са условията за състезателите в Гърция, която е на последно място в класацията

„Много е важно да бъдат създадени професионални пенсионни фондове за футболистите, защото това повишава финансовата прозрачност на клубовете", коментира Михов.

Експерти от Ernst&Young обясниха още, че в повечето държави в Западна Европа има такива фондове, докато в източната част на континента те напълно липсват. Изключение прави Латвия, където такава структура ще заработи до края на годината.

Михов обясни още, че професионалните пенсионни фондове биха осигурили защита на футболистите, след като приключат кариерата си. Той даде за пример практиката в Западна Европа, където изплащането на средствата, натрупани по партидите, започва, след като спортистът спре да се състезава активно, а не се изчаква достигане на пенсионна възраст. Според Михов пенсионните фондове в България би трябвало да помислят за създаването поне на специален продукт за футболистите.

Сериозен проблем за спортистите у нас е липсата на професионално развитие след като приключат със състезателната си кариера. Едва между 10% и 15% от футболистите оставали на работа в клубовете, след като спрат да се състезават. Голяма част от тях са безработни, отчита "Монитор".

Повечето футболисти в България са назначени на трудов договор в клуба, за който се състезават. Освен това почти няма отбори, които да изплащат възнаграждения на спортистите въз основа на втори трудов договор или анекси. Това заяви вчера Георги Бойчев, генерален секретар на Асоциацията на българските футболисти по повод твърдение в доклада на Ernst&Young, че в Източна Европа масово футболистите получават възнаграждения на база на граждански договори.

От консултантската компания пък обясниха, че планират да направят цялостен анализ на финансите на българските спортни клубове.