И през новата 2010 година "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението". Тя е посветена на отбори с традиции или поне проблясъци в родния футбол, намиращи се в момента не там, където заслужават.

Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Спартак (Плевен), Нефтохимик (Бургас), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Янтра (Габрово), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Марек, Чирпан, Миньор (Раднево), Чепинец (Велинград), Олимпик (Тетевен) и Струмска слава (Радомир) и Металург (Перник).

Тази седмица се пренeсохме доста на юг - в Мадан. В момента тимът на Горубсо вегетира в зоните на Областната група Смолян. А са били славни години...

Във вчерашния брой стана дума как през сезон 1965/1966 Горубсо изпуска историческо влизане в "А" група заради загуба с 1:2 от Миньор в Перник. Легендата Димитър Байкушев обаче остава начело на отбора въпреки напускането на редица основни футболисти.

Мими води Горубсо до 1969-а. В хода на тези години маданци записват 12-о място в Южната "Б" група през кампанията 1966/1967, седмо през 1967/1968 и пето през 1968/1969.

През 1969/1970 Горубсо е четвърти и се утвърждава като фактор във втория ни ешелон. През кампанията 1970/1971 е заето 11-ото място, а година по-късно - 12-ото. През сезон 1972/1973 позицията пак е челна - четвърта. През 1973/1974 пак идва спускане надолу - 12-о място. За да дойде 1975-а. Горубсо завършва на последното 20-о място в Южната "Б" група с 16 т., с цели 14 т. по-малко от Партизанин (Първомай) и Асеновец.

4 години са нужни, за да се завърне Горубсо във втория ни ешелон. Това става през 1979-а. Междувременно - през 77-а, в тима се е появило едно 18-годишно момче, което вкарва голове като машина.

Името му е Антим Пехливанов. Той играе 5 г. в Горубсо, преди да премине в Ботев (Пловдив) - тогава Тракия, и да стане клубна легенда на "канарчетата". Освен че е голмайстор на България за 1983-а с 20 попадения той е вицешампион през 1986-а (5 г. пък е и служебен първенец за 1985-а след разформироването на ЦСКА и Левски). В "А" група в периода 1982-1990 има за Ботев 164 мача и 90 гола, 38 от които с глава.

Антим Сабатинов Пехливанов е роден на 7 юни 1959 година в миньорския град. Той бе любезен да говори за "Топспорт" за периода си в Горубсо.

Има футболисти, на които съществено помага фактът, че са се занимавали и с други спортове. Подобен е случаят при нашия герой. Вместо да започне веднага да тича след кръглата топка, в класовете Антим се отдава усилено на лека атлетика, и по-точно на дисциплината висок скок.

"След време тези мои занимания ми помогнаха много да вкарвам с лекота голове с глава. Знаех каква постановка на скока да направя и във въздуха никой не можеше да ми вземе коженото кълбо. Всичко това дължех на заниманията си с високия скок", спомня си някогашният централен нападател.

Антим не се занимава с Царицата на спортовете по любителски начин. Още като ученик през 1972,1973 и 1974 година е окръжен първенец в любимата си дисциплина. После съдбата го прехвърля от лекоатлетическата писта на зеления килим на футболния стадион в Мадан.

"Първите ми треньори бяха Божидар Митков и Георги Вълков", с умиление се сеща Антим. - Горубсо имаше страхотен отбор. Една от причините отборът да не влезе в "А" група е, че грандовете ни ЦСКА и Левски ги мързеше да пътуват до нашия град. Наистина, тогава нямаше удобни пътища и бяха нужни поне четири часа да се стигне от София до Мадан.
Ние обаче не се отчайвахме и си играехме нашата игра".

През 1979 година Пехливанов е повикан първо в младежкия, а след това и в мъжкия националния отбор. Като вижда до какви големи имена се докосва, едва не си глътва граматиката. Лекотата да бележи попадения прави така, че по време на един лагер на младежкия национален треньор Данко Роев в столичния хотел "Плиска" Антим е атакуван с оферти.

За него като на сергия почват да се изреждат представители на Славия и на други големи тимове от провинцията. Но най-невероятен е случаят, когато през 1980 година ЦСКА и Левски едновременно решават, че трябва да го имат в съставите си. С удоволствие Пехливанов разказва уникални моменти от този неосъществен трансферен епизод.

"Бяхме с националите на турне в Кувейт. Връщаме се и на летището ме хващат двама цивилни служители на МВР. Завеждат ме в едно подземие на летището, където се въртят багажите. Питат ме кои са моите сакове и аз си ги взимам. Нито ми искат паспорт, нито какъвто и да е друг документ за самоличност.

Изкарват ме през един вход и гледам познати физиономии на хора от нашето управление на милицията в Мадан. Те ме качват в една джипка и право към "Дианабад" при бате Ваньо Вуцов. Те разбрали, че от ЦСКА тогавашния шеф - полковник Никола Миланов-Чопъра, искал също да ме вземе. И за да не се засекат на централния вход на летището с хора от "Армията", направили тези въртележки през подземията на аерогарата.

Аз и до днес съм си заклет цесекист, но ме подкараха тогава към Левски. След като отидохме на Дианабад, оттам Вуцов ме кандърдисваше, подари ми екипи, футболни обувки. Трябваше обаче да взема един изпит и уж след това щяха да ме привлекат на "Герена". Но нещо стана и не се получи.

В крайна сметка тогава се колеше и бесеше ЦК на БКП. Даже Берое - клуб, близък с Горубсо, ме поиска. И стана още по страшно, защото миньорите казаха същия ден, че няма да работят, ако отида в Стара Загора. Така и си останах в Горубсо".

Но след като за този талантлив нападател, се разчува из цяла България, е въпрос на време той да отиде някъде. Докато е в Горубсо, негов треньор дълго време е легендарната деветка на Ботев (Пд) Добрин Ненов. Голям приятел е със своя съотборник Петър Дафчев - баща на Марчо. Още тогава неговият наставник Добри Ненов му казва, че най-добре за Антим е да облече екипа на "канарчетата".

"Бях по работа до София. После се връщах с влак и от пловдивската гара трябваше да взема превоз до Мадан - продължава със спомените Пехливанов. - Но останах там и не съжалявам, че ме взеха на стадион "Христо Ботев". Още докато бях в Горубсо, Динко Дерменджиев ми казваше да дойда в Ботев и ще стана голмайстор на "А" група. А аз помислих, че Чико е луд.

Къде аз ще стана голмайстор при такива футболисти и изобщо голаджии в цялата "А" група, която тогава беше много силна? Но дойдох в Пловдив в четвъртия кръг. Беше през септември 1982 г. Още в четвъртия кръг дебютирах директно срещу ЦСКА. Мисля, че завършихме 2:2 под Тепетата. Тогава не вкарах гол, но след това се започна.

Играех с такива съотборници, при които нямаше как да не реализирам голове. Съиграчите ми бяха до един изкусни подавачи - Зехтински, Пашев, Костадинов, Бакалов. Казвам ти, ако екипите ни бяха на ЦСКА или Левски, съдиите щяха да гледат другояче и да не ни режат. Бяхме уникален отбор!

Интересно е, че когато пристигнах в Ботев, преди това една година - през 1981-а, не играх изобщо футбол. Не бях наказан. Но се водех хем военнослужещ и хем работещ в мините. Не ми даваха да играя никъде, защото дотогава не съм се бил реализирал. Нищо че бях на 23.

Ставах много рано - в 6 часа сутринта, и ходех до рудника да се разписвам в присъствената книга. Но не съм слизал долу. Имал съм желание, но ръководителите не ме пускаха. По цял ден бездействах и ме беше яд, че не мога да играя организиран футбол.

Да играеш активно пет години и после, понеже някакви партийци казали, че не мога да докосна топка, да не ритам никъде! Чоглаво ми беше. Но съдбата после ми се отплати. Пазя много добри спомени от Горубсо. Разбира се, годините, изкарани в Ботев, също ще ги помня с много любов.

Яд ме е, че мен и Вичката (б.р някогашният вратар Димитър Вичев) ни отстраниха от школата на Ботев хора, които не разбират от играта. Аз бях започнал да се занимавам с десет-петнайсет дечица и всеки ден зад една от вратите им показвах как трябва правилно да се отскача, за да се вкара гол.

Нали виждате какво е в "А" група? Взимат за централни нападатели разни джуджета и ги слагат да играят като тарани. Къде се е чуло и видяло? Футболът се напълни с хора, които не го разбират. Надявам се обаче, че ще дойде ден, в който нещата ще се оправят.

И друго искам да кажа. Нищо, че съм бил централен нападател, моите най-големи приятели винаги са били вратари. Като Вичев, Илия Вълов, Джони Велинов, преди това Даната Филипов, вечна му памет. Харесвал съм хората, които пазят, защото са мъжкари", допълва Пехливанов.

ОЧАКВАЙТЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ: Каква е съдбата на Горубсо в "Б" група и как бе стигнат осминафинал за Купата