"Топспорт" продължава поредицата за затриването на клубове с традиции в България. След като проследихме как от картата на професионалния футбол изчезнаха Беласица (Пч), Марица (Пд), Нефтохимик (Бс) и Спартак (Пл), сега ще ви припомним отново в три броя славната история и срива на един специален, типично софийски отбор. Той и до днес продължава да има своята вярна публика, макар и да вегетира в "А" окръжна... Става въпрос за футболния любимец Септември.

По-младото поколение знае едноименния стадион в Красна поляна, част от култовата едновремешна Коньовица. Със задължителната скара и топли кебапчета и кюфтета плюс бира над сектор "А", откъдето през линията трябва да отидеш до съблекалните на футболистите.

Но това е само малка част от една история, която започва много отдавна след сливане на стари софийски тимове, за да се създаде Септември. Преди да разкажем как е създаден футболният клуб Септември през 1944 година, ще направим скок в края на 50-те години за една любопитна история, свързана с любимия на много софиянци футболен клуб

По онова време септемврийци играят в "Б" група. Гостуват на Хасково. Един футболист от Димитровград - Константин Натаров, по прякор Салама, е луд по Септември. Решава, че на всяка цена трябва да отиде да гледа мача и изнамира любопитен начин да се докопа до стадион "Димитър Канев". Тръгва пеша 17 километра заедно с юношата на местния тим Делчо.

По пътя си подритват една ябълка и с нея си подават пасове. В крайна сметка стигат до стадиона в Хасково и гледат мача. След това треньорът на тогавашния отбор на Димитровград Христо Хаджиев ги прибира с влак обратно в града, кръстен на Георги Димитров.

Сега да се върнем към началото на създаването на отбора на Септември. Трябва да проследим пътя на обединяването на клубовете, от които се дава началото на явлението от "Красна поляна". Става въпрос за малки тимове, предимно от някогашния софийски квартал "Три кладенци".

Става въпрос за отборите на Акоах от квартал Възраждане, на Сокол и на най-титулувания тим, който се свързва с другите отбори - Спорт клуб, шампион на България през 1935 година. Така се образува физкултурно дружество Септември.

През пролетта на 1945 година допълнително към отбора се присъединяват Ботев (Коньовица) и Устрем (Захарна фабрика). Също така Победа и Свобода, който също е от квартал "Три кладенци". В читалище "Стоян Михайловски" е дадено името Септември.

Първите международни мачове на септемврийци са две срещи в Скопие през 1948 година срещу Вардар. И двете са изгубени - 0:2 и 0:4. През месец май става обединение на отборите на Септември и Централния дом на народната войска, който преди това се е обединил с Чавдар, произлязъл от АС-23.

Новото обединено дружество носи името Септември при ЦДВ. Още същата година Септември отпада от абревиатурата и "армейския" тим започва да се казва ЦДНВ. Името Септември обаче не изчезва. То заживява отново в Димитровски район като име на квартално физкултурно дружество.

В неговите редици започва да се събира младо поколение талантливи футболисти. Не случайно отборът става софийската люпилня на самородни таланти. Христоматийно известни са юношите на Септември, които правят голяма кариера в ЦСКА - Димитър Якимов и Аспарух Никодимов.

От следващото поколение Павел Панов отива в Спартак (Сф) и после в обединения Левски-Спартак. Една от легендите на Славия Александър Василев-Чоко, който е юноша на Завод 12, минава също през Септември, при това на два пъти. Футболният фолклор е пълен със случки за Георги Лепоев - Стар Гошо. Един от тези, които са оставили следи в тима, е Ангел Паноров, който играе и за Спартак (Сф).

Голям футболист и септемвриец бе Христо Джорджилов. Интересно е да се отбележи, че като център-халф-бек в отбора на Септември играе направилият кариера като съдия Никола Дудин. Фланелката на тима от "Красна поляна" са обличали още Богомил Багдатов, Горчо Тодоров, Димитър Славов, Петър Данчев. Треньори през 50-те години са Лозан Коцев и неговият помощник Георги Китанов, Трендафил Станков, както и емблематичният за Септември Серги Йоцов.

След прекарания период в "Б" група Септември влиза през сезона 1959/1960 в "А" група и завършва на почетното пето място след шампиона ЦСКА, Левски, Локомотив (Сф) и Славия. В група от 12 отбора при 22 изиграни мача тимът има 7 победи, 8 равни и 7 загуби с положителна голова разлика 34-31.

През следващия сезон при 14 отбора Септември изпада като последен с голова разлика 33-36. Това съотношение на попаденията е много по-положителна от това на отбори, които остават в елита. В двата сезона, в които Септември е в "А" група тимът успява да направи две ремита - 1:1 и 0:0, на Левски.

Септември е отбор, който през годините винаги в повечето случаи във втория ешелон се е радвал на голям зрителски интерес. Привърженици на всички останали софийски отбори редовно посещават стадиона в "Красна поляна", за да наблюдават красив футбол, който радва естетическите вкусове на столичните запалянковци по онова време.