"Няма твое, няма мое, всичко е Берое!". След 20 години този култов девиз припомня славата на 12 април 1986 година. Тогава в късния следобед на стадиона под Аязмото България се сдоби с един необикновен и чаровен шампион. Берое узакони титлата си в последния кръг срещу Славия с победа с 1:0. След дългата "червено-синя" баналност футболната ни родина се обагри в зелено.
...Часът е малко след 20. Денят е 12 април. Годината е 1986-а. Няколко часа след като в последния 30-и кръг Берое е победил Славия с 1:0 с гол на Васил Драголов в 7-ата минута в един аперитив в града под липите за малко не е застрелян човек.
Радостта от спечелената шампионска титла едва не прераства от шампионска еуфория в старозагорска трагедия. Участниците са трима. Един от шефовете на Берое Бончо Мерджанов, военният хирург доктор Шомов и главният съдия на мача Димитър Димитров, известен с прякора Паламуда заради това, че е бургазлия. В един момент хирургът вади пистолет и съвсем хладнокръвно заявява размахвайки пищова: "Ще го гръмна тоя Паламуд. Да ни държи цели 83 минути на кътни зъби. Можеше да направи така, че да успокои мача.".
Арбитърът, който е поканен на почерпката, побледнява като платно. В този момент Мерджанов става от стола си и с решителна стъпка отива към обезумелия доктор и му изтръгва пистолета...
Този случай, свързан със събитията около титлата, се носи като анекдот из Зарата.
Има и психологически паралели защо третото място от 1972 година е по-скъпо на някои хора от първото през 1986-а. Покрай това се носят и индивидуални спорове.
Кое дясно крило е по-митично за Берое - дали Борис Киров, или Йордан Митев. И кой център-нападател е по-славен - Петко Петков или Мюмюн Кашмеров. Ако се приравни в световен план, проблемът е като при "лалетата". Кое поколение на Холандия е по-привлекателно - дали световните вицешампиони от 1974 и 1978 г., или европейските първенци от 1988.
Или Франция на Платини с драмата от Мондиала в Испания през 1982 срещу "петлите" на Зидан световни шампиони от 1998. Конкретно за по-старото поколение беройци третото място е по-скъпо заради няколко неща.
През 1970 г. тимът е изгонен незаслужено от "А" група заради Левски. После се връща триумфално още следващия сезон. През ранната пролет на 1972 г. градът е разтърсен от смъртта при катастрофа на един от любимците Петко Бароков. В известен смисъл бронзовите медали са посветени и на него. И накрая те са извоювани в битка с истинските ЦСКА и Левски. За много хора е ясно, че по онова време третото място в "А" група си е равно на титла, защото за военния ЦСКА и милиционерския състав на Левски свирят съдии и работят всички. Просто първите две места са окупирани предварително.
А от титлата на 1986 -а тегне мачът от предпоследния кръг, когато Левски губи на "Герена" от Берое с 2:3. Наскоро Сираков заяви:"Играхме за Берое срещу Ботев Пловдив". Точно в тази година ЦСКА е с име Средец, а Левски е Витоша. Няма я сладостта от автентичността на имената на традиционните съперници, които заради злополучния финал за Купата на България през 1985 г. са за първи път без обичайните си привилегии. И не случайно завършват на четвърто и пето място.
Дори основният съперник на Берое - Ботев, носи името Тракия. А и плющящата плесница от "канарчетата" с 8:1 през декември няма как да не тегне на имиджа на новия шампион.
Каквото и да се казва обаче, шампионската титла на Берое през 1986 година си е явление за българския клубен футбол. И внася разнообразие сред скуката да броиш титлите на ЦСКА и Левски.
max_danieli
на 12.04.2006 в 16:38:11 #5"Добре дошли в цивилизацията диви селяци." Хахахахахахахахахах.Това да ви е познато?Дейба аз тея прости заралийци дейба. САМО БОТЕВ!!!!!
1986
на 12.04.2006 в 13:43:07 #4а относно това 8-1 знаеш ли, че почти целия отбор е играл със хранително натравяне(няколко дни преди това със Граничар Свиленград или с отбора от Момчилград имахме мач за купата и оттам идва натравянето...). писали са шефовете на Берое молба да се отложи мача с няколко дни, но разбира се смешниците от Тракия отказват(пък президента на футболния съюз е майна...) Аз лично присъствах на този мач и Кънчо Кашеров след последния съдийски сигнал за края на първото полувреме на бегом влезе във тунела... (познайте какво да прави ), а само да попитам след като сте толкоз жълто-черни, защо играехте като домакини със резервния си екип(светлосин...) и защо бяха свирени 2 дузпи за Тракия до 20 и някоя минута...? въобще цирка бе пълен..., но само с това ще си останете с това 8-1 драги ми смехурковци. докато хората пишат статии за нас...
1986
на 12.04.2006 в 13:31:34 #3тъпаци сте всички под мен... за какъв Ботев ми говориш бе кратуно след като Берое имат няколко мача със по 0-0 (тогава за мач без голове точки се не дават), а вижте вие колко "завързани" мачове с по 1-1 имате... паляк. Относно шопар бих казал, че е наистина една гнусна свинюга със говежди външен вид. ти знаеш ли, че от съвсем скоро Стара Загора има фен клуб на чорбите бе педро и смело мога да заявя, че вашите (имам в предвид животинските отбори) фенклубове в СЗ са с прекалено малка членска маса. Може да не сме кой знае какво, но си обичаме местния отбор, не сме като вас "със силните на деня". Пожелавам ви драги ми житовни да изпаднете във б група за да видим колко истински фенове имате тогава.... ОТНОСНО ДНЕСШНАТА ДАТА БИХ КАЗАЛ - ЧЕСТИТА ГОДИшНИНА БЕРОЙЦИ! МОЖЕ ДА ИМАМЕ СЕЛЯНИН ЗА ПРЕЗИДЕНТ, НО ТОЙ РАНО ИЛИ КЪСНО НЯМА ДА ГО ИМА, НО БЕРОЕ ВИНАГИ ЩЕ БЛЕСТИ!!!
Inferno
на 12.04.2006 в 12:30:34 #2Истинският шампион през тази година е Ботев. Това 8:1 показва кой, кой е през тази 86. Наско Сираков, пе'ерас, пе'ерас
Xpucmo
на 12.04.2006 в 11:36:10 #1Етър - Шампини на България 1991 г. Единствения честен шампион от '90 г. насам!!! О ЕТЪР ШАМПИОН АЛЕ АЛЕ!!!