Право на отговор от страна на Българския футболен съюз по повод материал, озаглавен "Стратегията на БФС (2018 - 2022 година) започна с... фалстарт!", публикуван в сайта topsport.bg на 09.07.2018.

Ръководството на Българския футболен съюз аплодира всички опити за детайлен анализ на казусите, касаещи футбола; в същото време обаче органът, ефективно ръководещ найпопулярния спорт у нас, не може да остане безучастен в случаите, в които (съзнателната или не) некоректна трактовка на официалните му действия и позиции вреди на публичния имидж на съюза и на доверието към българския футбол като цяло.

Конкретната статия, осъдителна още със самото си заглавие, претендира за обективна дисекция на "Визия за бъдещето 2018-2022"; стратегия, представена от ръководството на съюза след преизбирането му за нов мандат на редовния конгрес в началото на годината. С цел обществеността да бъде информирана адекватно, БФС държи да изложи позицията си по дискусионните точки в плана.

1. Намекът, че увеличението на броя на "професионалните футболисти" е нереална цел, тъй като то е свързано "преди всичко с естествения прираст на населението", демонстрира априорен грешен прочит на поставената задача. Въпреки огромното си желание за увеличаване на естествения прираст на населението у нас, БФС очевидно няма как да действа ефективно в тази посока; по-важното обаче е, че цитираната точка от визията всъщност гласи: "Минимум 100 000 ще бъдат регистрираните футболисти във всички възрасти в България." ("Визия за бъдещето 2018-2002", стр. 9) Разликата между термините "професионални" и "регистрирани" в случая е съществена - Българският футболен съюз, в качеството си на ръководен орган на футбола у нас, администрира не просто професионалните първенства, но и всички младежки, юношески, детски, женски и аматьорски турнири на територията на страната - а колкото повече са регистрираните футболисти, толкова по-голяма подкрепа (във всичките й форми) биха могли да получат те от страна на централата. Макар да не разполагаме с актуални статистически данни за населението на България (следващото официално преброяване е насрочено за 2021-ва), не намираме увеличението на регистрираните футболисти, нито пък процентът хора, участващи по някакъв начин в играта (състезатели, треньори, съдии, любители, доброволци, фенове), за "несериозно", както твърди авторът. Нещо повече - единственият вариант (предвид песимистичните демографски прогнози) България да бъде конкурентноспособна на останалите европейски нации по пътя към големи международни форуми (според последните изследвания на УЕФА), е 3% от населението да играе футбол. Това е основната цел, заложена във визията ни за бъдещето, а стъпките за постигането й са детайлно обяснени.

2. Що се отнася до планираните инвестиции от около 4 млн. евро във футболната инфраструктура и заключението, че те са "обидно малко", БФС намира за нужно да подчертае следното - в Чл. 2, т. 1 от устава на съюза, се уточнява: "БФС е сдружение с нестопанска цел, което обединява футболни клубове (ФК) и техни сдружения, регистрирани като юридически лица на територията на Република България." Бюджетът на БФС е обявен публично - като, за разлика от други федерации и институции, приходите на съюза не са предимно от държавни субсидии, а от други източници. В този ред на мисли, няма как да приемем сумата от 4 млн. евро от бюджета на БФС за "обидно малка" инвестиция - особено предвид факта, че към тези средства по план ще се добави и финансиране от ФИФА и УЕФА. Изграждането на Национална футболна база "Бояна" - изпълнено именно с цел качествена футболна инфраструктура - е финансирано основно от европейската футболна централа, отчасти - и от световната такава. Това бе обявено гласно от президента на БФС Борислав Михайлов при откриването на базата, на което присъстваха президентът на УЕФА Александър Чеферин и зам. генералният секретар на ФИФА Звонимир Бобан. Всички паралели между планираните инвестиции от бюджета на БФС и цената за изграждането на "Дома на футбола" намираме за меко казано нерелевантни. Програмите "Grassroots" пък, както обичат да се изразяват футболните специалисти, са "отворен процес"; БФС е в постоянен контакт с кметове на общини, а по-подробна информация за проектите може да се потърси както от съюза, така и от официалната платформа на ФИФА. Най-пресният пример е предвиденото изграждане на тренировъчен миникомплекс в Казанлък изцяло за сметка на БФС и в полза на Общински съвет-Казанлък.

3. Съгласни сме с твърденията на автора, че в интереса към женския футбол в глобален план действително се наблюдава изключителен растеж. Показателен за амбициите на БФС на локално ниво е фактът, че страната ни спечели домакинството на европейското първенство за девойки през 2019-а - втори мащабен международен форум, който ще се проведе в България в рамките на една петилетка. "...човек остава с впечатление, че броят на жените е писан произволно, предвид факта, че планираното общо увеличение на момичета/жени като регистрирани футболисти за 4 години е с цели 625%, нещо което изглежда илюзорно", се твърди в статията (цитираме пасажа без редакторска намеса) - тук отново ще обърнем внимание на термина "регистрирани" футболисти, умишлено или не - пропуснат в обвиненията от т.1. 

4. Авторът твърди, че процесът по дигитализация в БФС не просто няма как да завърши в рамките на следващите 4 години, а и все още не е стартирал. Тук ще изложим следните факти - библиотеката на официалния саи т на централата се обновява редовно (наи -пресен пример - наредбата за първенствата и турнирите за сезон 2018/19 своевременно е качена онлаи н); по иницатива на съюза бе изградена детаи лната статистическа платформа fpleague.bg, предлагаща наи -актуална информация за администрираните от БФС първенства, а професионалните ни клубове вече бяха запознати с електронната система за трансфери на футболисти DTMS, която ще бъде окончателно въведена през следващия трансферен прозорец, и която се използва от общо едва 11 федерации по света.

От 2014 г. се развива и проектът Е-първенство, кои то напълно е дигитализирал процеса по администриране на Първа и Втора лига, както и елитните юношески групи до 19 г. и до 17 г. От този сезон (2018/19) към платформата ще се включат и Трета дивизия, както и новосъздадената Елитна юношеска група до 15 г. Това е платформа, която на практика съществува в много малко европеи ски държави и прави работата на клубове, делегати и съдии много по-лесна и прозрачна, както и позволява трупането на статистически данни за футбола у нас в реално време и на електронен носител. Наясно сме, че "пълната дигитализация" в мащабна структура като БФС неминуемо е дълъг процес; именно затова и във визията за следващите четири години е описано следното: "Българският футболен съюз ще е завършил изцяло своя процес на дигитализация - вътрешен и в цялостната организация на футбола." За да бъдем максимално пунктуални що се отнася до дигитализацията, ще завършим с отговор номер 5. 5. "Да, първото обещание не е факт - БФС започна мача с нарушение", отсича авторът г-н Нено Ненов по повод отчетената от него "липса" на обещаната до м. юни 2018 единна методика в помощ на треньорите. Истината е следната - още на 7 маи т.г. в официалния саи т на централата бе публикувана новината, че 200 български треньори по футбол са получили достъп до разработената от Аякс и напълно пригодена за България "Онлаи н академия".

Дигиталната платформа е напълно безплатна и предлага близо 800 упражнения в различни категории с видео демонстрации, цялостни тренировъчни планове за различни възрастови групи, календар, благодарение на кои то се планира тренировъчната деи ност, както и възможност за водене на статистика за състоянието и прогреса на играчите на базата на различни тестове. Вкратце - обещанието хем е спазено, хем е дигитално. БФС отново благодари за интереса към представената от централата визия за бъдещето, но пледира за обективност и компетентност при представянето на крайни мнения по отношение на изпълнението и.

Призоваваме автора и далата му гласност уважавана платформа topsport.bg да се свържат с администрацията на централата при възникване на нови неясноти - журналистическите етика и морал предполагат подобни едностранно "дискусионни" казуси действително да бъдат дискутирани, преди да им бъде давана публичност със скандален етикет и с елементи на пропаганда.

От ръководството на БФС.