Ако хората от БФС решат да си разнообразят сивото ежедневие, могат да опънат един знаков надпис на новата сграда. Препоръчително е да се вижда от всички преминаващи по южното околовръстно. Невидими резултати. Това трябва да е слоган на това управление на футболната централа. И понеже Борислав Михайлов като президент на БФС не счита за необходимо да контактува с медиите, тоест с читателите, зрителите и читателите, които са краен потребител на българския футбол, може да прати някой друг. Е така, да си плямпа празни приказки и кухи фрази и аудиторията все пак да получи някаква информация, както се казва от извора.
А публиката наистина има нужда от информация защо футболът ни не върви. Иде реч за националните отбори, защото клубния ни футбол е разтеглива материя, става дума за частни дружества, които малко или много си преплитат интересите с футболната централа, но в крайна сметка си имат независима стратегия. Новините в последните години обикновено се свиват до това как еди какво си не ни е достигнало. Все за някъде нещо не ни стига. Новина вече е, че младежки национали се държали весело на летището във Франкфурт, а не че предния ден са паднали от Люксембург.
Всъщност България напоследък много пъти пада от Люксембург, не че на клубно ниво Левски не отпадна от тим от Лихтенщайн. Сигурно е, че винаги сме близко до победата, до крайния успех, но най-сигурно е, че не можем да разберем какво не ни стига. Като си падаме редовно от Люксембург и Лихтенщайн, защо трябва да навеждаме глави всеки път? Онзи ден младежките национали паднаха тук от Гърция с 0:3 и стана драма. Ама съседите колкото и да са зле в момента и на национално и на клубно ниво, пак се по-високо ниво от Гърция.
Така, че - спокойно. Националният ни отбор, или по-точно - възроденият ни национален отбор в разстояние на 4 дни не успя да бие Кипър и Словения. Нещо не ни стигна, нали? Иначе колективът бил добър, дори неповторим, даже уникален. Футболистите вече не се мотаели по терена, влагали се, раздавали се и, забележете - пеели химна някак си по-надъхано и ентусиазирано от преди. Обаче играят футбол от защита. Да, вярно е, че няма ресурс за атакуващ и доминиращ футбол. Нищо, че става дума за Кипър и Словения. Също така е вярно, че Петър Хубчев и в студ и в пек е на стадионите, неговия екип следи абсолютно всичко и извън България и смятайте, че щом връща Гошо Петков, Бандаловски и Галин Иванов, пък никой не го критикува, значи наистина това е положението и няма мърдане. А и както сме свикнали да казваме от много години насам - отдолу не идва нищо. Отдолу е това дето редовно пада от Люксембург.
Има проблясъци, но това е. Националните отбори разчитат на проблясъци, за да се сети аудиторията за тях. Веднъж-два пъти в един квалификационен цикъл успяват да привлекат внимание и това обикновено е до момента, в който нещата стигнат до решителен мач. Юруш на маслините, дайте да дадем, да се обединим, да сме като юмрук и до там. След мачовете със едни задъхани физиономии и със замечтани погледи ни обясняват, че ще си направят анализи, ще си извадят поуки и ще гледат следващия път да бият. И така вече мнооого години наред. Световните и европейски първенства минават и си заминават, нашите футболисти, треньори и ръководители ги гледат по телевизията и чакат следващия жребий. Когато ще кажат, че групата е много трудна, но няма да се отказваме до последно. Сега чакаме нови на национални юношески и младежки треньори. Сигурно няма да са връзкари. Сигурно са се доказали. Сигурно са специализирали някъде в чужбина. Сигурно няма да се влияят и да се подават на натиск. И сигурно накрая няма да ни отворят очите, че Люксембург вече не е това, което беше. И няма силни и слаби, силите са изравнени и продължаваме напред.
