Защо Филипе Коутиньо беше обречен от самото начало в Барселона

Той не е нито лош, нито брилянтен на "Камп Ноу", но ръководството на Барса вече обмисля възможността за негова продажба. Защо? Докато Филипе Коутиньо напускаше терена след 82 минути игра срещу Еспаньол в каталунското дерби, той вероятно знаеше какво предстои. За повечето играчи, в повечето отбори, такова представяне при победа с 2:0 ще породи малка дискусия. Това е причина за много спекулации, като най-новата информация в Испания е, че футболистът може да премине в Манчестър Юнайтед или Челси. В мача срещу Виляреал, Коутиньо откри резултата в 12-ата минута, но след това се позагуби на терена и се наложи да бъде заменен от Лео Меси, който измъкна драматична точка заедно с Луис Суарес.

Нещо странно

Ако Коутиньо все пак напусне "Камп Ноу", това ще е странен вид провал - ако наистина "провал" е думата. Той почти сигурно ще е спечелил две титли на Испания, вероятно три Купи на Краля. И може би дори Шампионската лига. Той ще е отбелязал по един гол на всеки три мача, всеки от които впечатляващ. Ще си кажете, че не е зле за първите 18 месеца на работа. И все пак съмненията за неговата годност продължават да растат - не на последно място в ръководството на Барселона, където, ако се вярва на испанските таблоиди, има готовност да спечелят пари от подписването на рекордния трансфер на клуба, докато все още има време.

Филипе Коутиньо в Барселона: Къде нещата се случиха не както трябва?

Може би най-очевидният отговор е Ерик Джемба-Джемба. И Тио Уолкът. И Ласана Диара. И всеки друг обикновен смъртен, който е бил "парашутиран" в суперклуб с правомощия да заменя свежа в паметта легенда.

Източник: EPA/БГНЕС

В случая с Коутиньо, разбира се, беше Андрес Иниеста, който далеч не е най-великият съвременен футболист, но истинска каталунска легенда. Още от първия му ден в клуба, той бе критикуван, че не може да отговори на недостижимите стандарти, поставени от Иниеста. Прибавете към това факта, че двамата играчи не си приличат толкова, колкото си мислите. Разбира се, и двамата са леки, кадифени полузащитници, които не биха оставили отпечатък на плажа. Но Иниеста беше кукловод, който принуждаваше екипа си към победи с ритмично преминаване. Коутиньо, от друга страна, е играч на моменти, някой, който решава игри с искрица магия.

Няма нищо лошо в това, разбира се - освен че това е стилът на игра на Иниеста, в сравнение с Коутиньо, това се смята за евангелие в клуба. "Камп Ноу" е меката на притежанието в годините на Гуардиола, когато един от основните играчи е Иниеста. Като всички благочестиви догми, прави много привлекателна репрезентация. (Може също да така да е малко съмнително, като се има предвид, че при печелившата страна на 2015 г. беше над всички майстори на контраатакуващите, а при триумфът над Бетис с 4:1 миналия месец, Барселона победи с най-нисък процент притежание, считано от дните преди Гуардиола (но това е въпрос на друго време).

Източник: GettyImages

Господар на нищо

Нищо от това не значи, че борбата на Коутиньо през последната година и половина не е била напразна или че не е разочарован от собствените си резултати.

Най-очевидно е, че все още има объркване за това коя е най-добрата му позиция - дали това е атакуващ халф, където неговите защитни дефицити са оголени тази година или е отляво пред трима, където творческите му инстинкти са притъпени, а непостоянния Усман Дембеле с право е първият избор? Той успява да впечатли, но не е последователен в изявите си.

Контузията през ноември дойде точно,когато формата му се беше подобрила - но имаше и върхове, най-вече славната победа с 5:0 над Севиля, които миналата година спечелиха Купата на Краля.

Миналият сезон той разтърси с 10 гола в 22 мача - включително седем в шест у дома. Но като цяло тези негови успехи бяха прекалено изолирани, а сплотеността с неговите съотборници не беше съвсем безпроблемна. Нищо от това не е особено ново за Коутиньо. Още през 2010 г. той се присъедини към процъфтяващия суперклуб, събирайки шепа медали и все пак беше изведен през задната врата след няколко сезона, след като не успя да направи очакваното впечатление. В този случай загубата на Интер Милан беше печалба за Ливърпул.

Може би има урок за неговите настоящи работодатели, но по-големият в случая е, че между успеха и провала има тънка граница. Ще има много хора, които искат да го отбележат като последния, и със сигурност няма да бъде първият. Но когато задачата ти е да влезеш в обувките на икона, може би "успешно"е просто друг начин да се каже "невъзможно".

Стоичков към Филипе Коутиньо: Дори не си помисляй да смениш Барса с друг клуб, ще пишеш история!

Камата написа писмо до бразилеца