Арсенал вече е четвърти! Топчиите спечелиха последните си 3 мача във ВЛ! Артилеристите победиха Тотнъм и вече са над тях в класирането! Момчетата на Арсен Венгер са седем от седем у дома! Тимът удари Хъдърсфилд с 5:0 през седмицата и вече е само на 4 точки от втория Юнайтед! На "Емирейтс" отново мечтаят! Но Арсенал си е все още Арсенал...
Имаше някаква странна промяна в календара през тази година и ноември бе благосклонен към тима от Северен Лондон, но все знае какво се случва по-нататък. Това е моментът в цикъла на сезона, в който по-екзалтираните фенове започват да се чудят дали Арсен Венгер е оставил най-доброто от себе си за последните години в треньорската му кариера. Може би е време за последен напън и триумф?!?
Източник: GettyImages
И точно това е моментът, в който Арсенал напомня на всички, че е Арсенал. Гледайки към днешния сблъсък става още по-лошо, защото няма наставник в лигата, който може по-добре да убива и последната искрица надежда на Венгер от Жозе Мауриньо. В 17 сблъсъка между двамата французинът излезе побител само 2 пъти! Положителното за мениджъра на артилеристите, че тези 2 успеха дойдоха в последните 2 години и половина. Но тук идва и тънкия момент. Единият от тях бе за Къмюнити шилд, а другият бе през месец май тази година, когато Юнайтед и Специалния се бяха фокусирали към Лига Европа.
Но това е въпрос, който далеч надхвърля напрежението между Жозе и Арсен. Ако това беше единственият проблем за Арсенал, изобщо нямаше да се счита дори за такъв. Много по-основното, което се крие зад всички анализи на отбора, е несъответствието и непостоянството, което съпътства "топчиите" повече от десетилетие и чувството на нерешителност, което произтича от това. Йозил беше превъзходен срещу Хъдърсфилд и Тотнъм и си остава (б.р. когато е в най-добрата си форма) един изключително полезен играч. Той има на сметката си през сезона във ВЛ 2 попадения и 5 асистенции.
Общо головите му подавания за предишните 2 кампании бяха 28! Срещу шпорите германецът галопираше нагоре и надолу, а противникът така и не намери лек срещу динамичния му стил на игра. Но това е само едната страна на нещата. Когато Йозил иска да работи усилено, го прави. Но всички станахме свидетели и на редица мачове, в които той се носеше по терена без да знае какво прави и бе неефективен. Изглежда сякаш се скита наоколо без да знае своята посока и цел. А Моуриньо много добре познава Йозил от престоя на двамата в Реал (Мадрид). Трудно е да се повярва, че Специалния няма да му обърне специално внимание.
Източник: GettyImages
Германският халф, обаче, е само най-видимият знак за по-широк проблем. Може ли да се довери човек на този Арсенал? Те наистина показаха мощен интензитет срещу Тотнъм в дербито на Северен Лондон, както и през миналия сезон в срещата за първенство с Юнайтед. Въпросът е толкова познат в наши дни, че се е превърнал вече в клише. Защо не могат да са в подобна светлина всяка седмица? Пораженията от Уотфорд и Ливърпул, например, произтичат от изключително слабо представяне на целия отбор.
Арсенал може и да има 3 поредни победи във ВЛ, но наистина ли някой смята, че недостатъците са изкоренени? Нима няма да има друг мач, било то днес, или през следващата седмица, или през следващия месец, когато тази слабост отново ще бъде на преден план? Не е толкова просто, колкото изглежда. Топчиите правят по 16,1 опита за отнемане на топка средно на мач. По този показател тима се нарежда осми, което не е толкова добре, но пък е преди червените дяволи. Относно владеене на топката те са на трето място във ВЛ по този показател. От седемте отбора, които правят повече опити да отнемат топката от тях, единствено три са в първата половина на таблицата - Челси, Ливърпул и Саутхемптън.
Очевадно е, че не става дума за липса на класа, а по-скоро за организация и фокус, за поддържане на дисциплина при пресата. Най-големият проблем е, когато атаката на Арсенал се разпадне. Въпреки всички качества, които притежават Рамзи и Джака, то те не предлагат най-доброто покритие на тримата централни защитници. Пропастта, която се отваря между тях и бранителните е твърде очевидна.
Източник: GettyImages
Тук става въпрос за общата култура в клуба и за съжаление на Арсенал, тя е толкова дълбоко вкоренена, че всяко възкръсване на формата е подкопано от познанието за провалите в миналото, всеки момент на оптимизъм изглежда само предшественик на по-нататъшно разочарование.
