Всяко чудо за три дни. Три дни рев за един червен картон, три дни смях за един автогол... Сякаш това е най-важното нещо в българския футбол. Най-големият проблем дали някакъв "бушон" си е свършил работата правилно или... "както трябва". Това, че Левски си връща някакви шансове в трибоя за титлата редом с ЦСКА и е близо до Лудогорец, със сигурност вълнува десетки, може би и стотици хиляди.
Ще ви кажа обаче какъв е по-големият проблем. Това, че десетки, по-скоро стотици хиляди телевизионни зрители прещракват с дистанционното на друг канал няколко минути или дори няколко секунди, след като са се опитали да погледат "зрелището", наречено Първа лига. Така нареченото дерби не прави изключение - два часа ритане и дърпане в студа, в които чисто футболните достойнства заемат твърде малка част.
Източник: topsport.bg
Или пък да се върнем един ден по-назад. Мачът е Ботев (Враца) - Славия, кадрите показват такава картина, сякаш стадионът е бил бомбардиран наскоро. Да, зимата се завърна и пак ни изненада, но и разкри за пореден път истината - уж професионалният ни футбол е на отчайващо аматьорско ниво в много отношения. А дербито от неделя не промени кой знае колко това усещане в положителна посока.
Българският професионален футбол е продукт с ниска добавена стойност и това е големият му проблем. Говори се за подобряване на инфраструктура, инвестиции, програми, но това, което се прави, за момента е крайно недостатъчно или почти незабележимо. Играчите, които се завъртат тук, независимо дали са наше производство или чужденци, след това рядко успяват да пробият някъде по-високо от Полша, Азербайджан или Кипър. Русия и Турция е почти върхът. Да, извинете - ЦСКА продаде футболист в Серия А. Футболист №1 на България за 2018 г. Кирил Десподов продължи кариерата си в борещия се за оцеляване в "калчото" Каляри. Това ни е футболният Монблан, нещо повече е невъзможно.
Източник: LAP.bg
Имало ли е червен картон, бил ли е пресилен... По-важният въпрос е има ли изобщо публика на 20-30 процента от мачовете в тъй гордо наречената ни елитна дивизия. Гледката на Националния стадион на мач на Септември и Верея, да речем, е покъртителна - на терена има повече хора, отколкото по трибуните. Гледката от повечето други стадиони пък още по-покъртителна (изключая този на Лудогорец) - единият няма козирка, на друг седалките са по-стари от футболистите. Е, да няма ЖП релси по пътя към съблекалните, както си спомнят по-старите любители на футбола.
Ще ви дам едно сравнение къде сме ние и колко изоставаме от истинските футболни стойности. Испанският клуб Уеска, чието изписване вероятно поражда усмивки и нецензурни асоциации у нас, играе първия си сезон в Ла Лига. Намира се на дъното и шансът да остане в Примера дивисион още една година не е особено голям. Бюджетът на този клуб надхвърля 50 милиона евро. Без да ви карам да влизате в детайлни сметки, обобщението е ясно - последният в Испания струва повече от цялата ни Първа лига, взета накуп.
На този фон бляновете за домакинство на европейско или дори световно първенство не звучат реално. Но още повече несериозно и досадно звучат постоянните оправдания или застраховки със съдиите и футболния съюз (не че няма за какво да бъдат критикуван, включително и за ролята в производството на продукт с невисока добавена стойност). Независимо кой се оправдава и застрахова - сега хленченето идва от ЦСКА, в други случаи от Левски.
Източник: topsport.bg
И двата клуба с претенции да бъдат грандове са на светлинни години от "селските" отбори в Испания. Или хайде, оставете я Испания, че това е много висока топка. Далеч са дори от Полша или Израел. Като започнат да играят редовно в групите на евротурнирите и да продават играчи в топ 5 лигите или поне в топ 10, тогава могат и да са прави, че "съдията се подигра с труда на момчетата". Или пък да се радват, че един (или два) автогол(а) са им донесли някакви точки.
А всъщност истинският "бушон" е в това, че вниманието се отклонява именно в тази посока. Защото ако се говори за футболното качество, почти няма какво да се каже. "Пак казвам" - както обичат да натъртват треньори и играчи в интервютата си след мачовете - най-високото ниво на професионалния футбол у нас произвежда продукт с ниска добавена стойност (нещо като "сирене" от палмово масло за 4 лева килото). А уж най-интересният и чакан мач в повечето случаи се превръща зрелище.
