Огромно уважение към българската борба, Николай Паслар и титлите му. Но това не е тепих. Това е стадион "Българска армия", домът на най-успелия футболен клуб ЦСКА. Вярно, че там за шефове се изредиха всякакви идиоти. Но това с шампиона по свободна борба минава всякакви граници. Хора, това не е Ловеч, където всичко може да бъде бащиния на един човек. Не е и селската дискотека, където всеки иска да премери егото си на три ракии.

Ако на някого още му пука за ЦСКА, веднага да спре гаврата. Иначе Нако Чакмаков, Крум Милев, Симолията и генерал Добри Джуров ще се обърнат в гробовете си.